1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 23.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 485/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 179 от 15.08.2011 г. по гр.д.№ 3545/2009г. на Районен съд- Бургас, потвърдено с решение № ІІІ-3 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 1994/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени ревандикационните искове, предявени от К. А. Я. против [фирма] за предаване владението на имот от 450 кв.м. и срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” за имот от 850 кв.м., които части са включени в имоти с идентификатор № 67800.503.60 и № 67800.5.770 / неправилно изписано в решението № 67800.5.750/ по кадастралната карта на [населено място], местността „М.”.
Ищецът К. А. Я. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по формулираните от него въпроси възивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Въпросите които поставя касаторът са следните:
1.Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, допустими и относими към правния спор съгласно чл.12 и чл. 235, ал.2 ГПК?
2. Следва ли да се допусне приемане на доказателства след срока по чл.131 ГПК ?
3.Следва ли да се допусне непризнаването на силата на присъдено на влезлите в сила решение на Бургаски окръжен съд по адм.д.№ 766/ 2000 г. и адм.д.№ 71/ 2005 г.
4.Следва ли да се приеме, че ответниците са трети лица, неучаствали в административното производство?
5.Следва ли да се приеме, че актовете за държавна собственост заменят актовете за собственост?
6.Следва ли да се приеме, че Указ на Ц. Б. ІІІ има прехвърлително действие като акт по държавното право или трябва да се приложи процедурата по отчуждаване и обезщетение, действала тогава и
7.Следва ли да се приеме, че възивният съд има право на косвен съдебен контрол върху решенията по административните дела и издаденото решение за възстановяване на собствеността по силата на тези решения.
Поддържа се, че по така разрешените от въззивния съд въпроси решението му е в противоречие ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/ 1997г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, р.№ 589 по гр.д.№ 1359/2009г. на І г.о., ТР № 6/ 2006 г., с решение по гр.д.№ 1859/ 2009г. на І г.о., р.№ 376/ от 30.05. 2007г. на V г.о., ТР № 1 по адм.д.№ 1/ 2001 г. на ОС на съдиите от ВАС, опр.от 10.07. 2006г. по гр.д.№ 331/ 2006г. на ВКС, 5 чл.състав, както и решението от 12.04. 2006г. на ЕСПЧ по делото „К.”.
Ответниците оспорват жалбата като считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е един от наследниците на бившия собственик на имота, като същият е възстановен в стари реални граници с решение № 1019/8.01. 2001 г. на ОС- Бургас и решение № 746/ 6.03.2001 г. на ПК-С.. На място възстановеният имот попада с 450 кв.м. в имот с идентификатор № 67800.503.60, който се стопанисва от [фирма] и се ползва за закрит и открит склад за строителни материали. В имота има метална постройка. магазин и част от паянтов навес- склад за строителни материали. Другата част попада в терен, стопанисван от втория ответник Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”. За да отхвърли исковете възивният съд е приел, че за частта, владяна от [фирма] и включена в капитала на дружеството при приватизирането му ищецът имат право само на обезщетение, а не на реално връщане на възстановения имот, тъй като не е заявил правата си в срока по §6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. За другата част от имота е прието, че тя въобще не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като се касае за имот, който е бил отчужден преди 9.09.1944г. и не попада в приложното поле на земеделската реституция.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решаващите съображения на въззивния съд за да отхвърли иска по отношение на [фирма] са свързани с приложението на §6 от ПЗР на ЗППДОбП, а по отношение на Изпълнителната агенция- с мотиви, че имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като е отчужден по друг ред и преди 9.09.1944г.
По първата част от решаващите мотиви на въззивния съд касаторът не поставя правен въпрос, с който да обоснове допустимост на касационното обжалване, поради което липсва първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане. Нито един от формулираните от касатора правни въпроси не касае приложението на §6 ПЗР на ЗППДОбП / отм/, а това е единствената причина за отхвърляне на иска по отношение на този ответник, тъй като въззивният съд не се произнася по това дали възстановяването е извършено правилно-т.е. не подлага на косвен съдебен контрол решението за възстановяване на имота. Дори и да се приеме, че въпросът за приложението на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП / отм./ е поставен, като това се извлече от оплакванията в касационната жалба, решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, изразена в р.№ 205/ 8.07.2010 г. по гр.д.№ 4543/ 2008г., І г.о., според което решението на ПК за възстановяване по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, с която възивният съд се е съобразил, тъй като в случая решението за възстановяване е от 2001 г., когато приватизацията на [фирма] е била вече приключила.
По отношение частта, владяна от Изпълнителната агенция, въззивният съд, действайки по реда на косвения съдебен контрол, не е зачел влязлото в сила решение за възстановяване на имота. Възможността за провеждане на такъв контрол и в какви граници са въпроси, които се разглеждат в ТР № 5/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, и тъй ката са развити и от касатора в т.3, 4 и 7 от изложението, по отношение на тях е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доводите залегнали в останалите точки по изложението не засягат правни въпроси, които да са били разрешени от въззивния съд, а оплаквания за неправилност на решението в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения по чл.281 ГПК, поради което не могат да се разглеждат на настоящия етап от производството
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-3 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 1994/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която искът по чл.108 ЗС, предявен от К. А. Я. срещу ИА „Военни клубове и военно почивно дело” за установяване собствеността му и предаване владението на имот от 850 кв.м. в землището на [населено място], е отхвърлен.
Указва на касатора К. А. Я. да внесе в 7 дневен срок от съобщението и да представи в същия срок в съда документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 160 лв. При неизпълнение в срок на указанието жалбата подлежи на връщане.
Не допуска касационно обжалване на останалата част от въззивното решение- по отношение на иска срещу [фирма].
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: