1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 27.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1019/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 358 от 8.04.2014 г. по гр.д.№ 9595/ 2012 г. на Пернишки районен съд, потвърдено с решение № 543/14.11.2014 г. по гр.д.№ 734/2014 г. на Пернишки окръжен съд е допусната делба между К. Т. А. и Р. Й. А. по отношение на две застроени дворни места в [населено място] и едно незастроено място в [населено място], при равни дялове за двамата съделители.
Съдът не е уважил възражението на Р. А., че неговата наследодателка е придобила процесните имоти по давност.
С оглед на последното обстоятелство Р. А. е обжалвал решението на въззивния съд, като иска същото да се допусне до касационно разглеждане по въпросите : 1.Следва ли от съсобственик, който е изгонил другите съсобственици и парира всеки опит за възстановяване на владението, да се изисква да владее явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано ? 2.Какво е значението на адресната регистрация, преценена като доказателство за упражнено владение върху спорния имот при позоваване на придобивна давност ? и 3.Следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, както и да се изложат мотиви защо някое доказателство се възприема като недостоверно? Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, р.№ 635/25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405/2009г., ІІ г.о., р.№ 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№4744/2008г., І г.о.- основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Насрещната страна К. Т. А. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първоначалните страни по делото К. Т. А. и И. Т. А. са брат и сестра и наследяват родителите си, които са притежавали два застроени имота в [населено място] и едно празно дворно място в [населено място]. За да допусне делба на имотите при равни дялове на страните, като същевременно не уважава възражението на И. А., че тя е придобила наследствените имоти по давност, съдът е изложил съображения, че двамата са владяли съвместно имотите след смъртта на родителите им, като всеки е държал по една от построените две жилищни сгради, поддържал ги е и е извършвал подобрения, а К. А. е живял и постоянно там до преди четири години, когато се оженил и се преместил в друго село. Между страните са възниквали конфликти по повод имотите, като един скандал преди около четири години е бил предмет и на дело по Закона за защита срешу домашно насилие. С оглед на тези данни съдът приел, че не е установено И. А. да е владяла имотите явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да ги придобие по давност. Дори и да се приеме, че такова владение е започнало след изгонването на ищеца от имота, изтеклият срок не е достатъчен.
При тези доказателства и мотиви към решението на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване. Първият въпрос се основава на твърдението на касатора и на данните, че майка му И. А. е изгонила брат си от имота, но това дори и да е така не е достатъчно за придобиването му по давност, тъй като от момента на изгонването не са изминали десет години. Следователно въпросът не отговаря на условието да е определящ за изхода на спора, както е разяснено в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същото се отнася и за поставения въпрос във връзка с адресната регистрация. Въззивният е отбелязал този факт, но не изолирано, а при обсъждането на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за това кой владее имотите и с какво намерение. Решението е основано на базата на всички събрани по делото доказателства, поради което сам по себе си фактът на адресната регистрация не е обуславящ за крайния резултат и не е свързан с решаването на правен въпрос, по който да се налага произнасяне и от касационната инстанция. Не е допуснато противоречие с ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, а ако е налице превръщане на държането във владение, както е при владение на сънаследствен имот, това трябва да бъде доказано. В този смисъл поставеният въпрос не е правен, а разрешаването му зависи от конкретната фактическа обстановка по делото, което има отношение към правилността на решението, а не към основанията за допускане на касационното обжалване. Третият въпрос е процесуалноправен и се твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, според която когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Имат се предвид показанията на св.С. и Ц., но въпросът не е поставен коректно, тъй като от мотивите към първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, е видно, че показанията на тези свидетели са обсъждани, но тъй като съдът е намерил отговорите им за непоследователни, не ги е кредитирал. Не е допуснато нарушение на цитираната задължителна съдебна практика и съответно не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на жалбата.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543/14.11.2014 г. по гр.д.№ 734/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
Осъжда Р. Й. А. да заплати на К. Т. А. разноски по делото в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: