1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №1754/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 342 от 25.11.2011 г. по гр.д.№ 166/2008г. на Габровски окръжен съд, потвърдено с решение № 269 от 30.10.2012 г. по гр..№ 197/2012 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът- [фирма] е собственик на 1720 кв.м. от ПИ № 14218.515.122 по кадастралната карта на [населено място], а за останалата част до пълния размер на имота от 10 580 кв.м. искът е отхвърлен.
Ищецът е подал касационна жалба срещу отхвърлителната част от въззивното решение, като развива съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, а правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, свързва с предпоставките за реституция по ЗВСОНИ на одържавеното имущество и за значението на акта за държавна собственост и на акта за отписване на някои от имотите като държавни такива.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за терена на бившето текстилно предприятие [фирма] / „П. К.”/ в [населено място], което е било национализирано и предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, чийто правоприемник към настоящия момент се явява ищецът [фирма]. Не е спорно по делото, че старите сгради в имота са раституирани, както и че има построени нови сгради, които остават собственост на държавата / респ.на търговското дружество/. Според ищеца има издадена заповед за отписване от актовите книги на държавните имоти само на производствените сгради, а теренът е актуван като държавна собственост, което му дава основание да твърди, че същият е негова собственост и не е реституиран на ответниците, които са наследници на акционерите на бившето предприятие за памучен текстил.
Съдът е установил, че теренът, на който е било разположено национализираното предприятие, е бил с площ 8860 кв. м., а сега е 10580 кв.м., поради което признал, че ищецът е собственик само на разликата от 1720 кв.м. За останалата част отхвърлил иска с мотиви, че земята, заедно със съществуващите сгради са възстановени на бившите собственици, тъй като отговарят на условията по чл.1 и 2 ЗВСОНИ.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че така както са поставени правните въпроси от касатора, те не обуславят допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос е за това дали се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който е застроен след одържавяването. Въпросът предпоставя условието да е бил отчужден незастроен имот, и да е застроен след одържавяването, докато по настоящото дело имотът е бил застроен, а доколкото след одържавяването са построени и нови сгради, те не са реституирани. В този смисъл решението на въззивния съд е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 1995 г., като за случая са относими разясненията по приложението на закона, дадени в т.1 , а не в т.2 от тълкувателното решение. Доколкото поставеният въпрос не държи сметка за фактите по делото, той е и неотносим към основанията по чл.280, ал.1 ГПК и затова въз основа на него не може да допусне касационно обжалване на решението.
Вторият въпрос се свързва със значението на административните актове, издадени за отписване на сградите като държавни и съставянето на акт за държавна собственост само по отношение на терена на предприятието и то в контекста на твърдението, че поначало липсват условията за възстановяване на имотите по чл.1 и сл.ЗВСОНИ. В тази част решението на въззивния съд също е постановено в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на ЗВСОНИ, която приема, че възстановяването става по силата на самия закон и не е необходимо издаването на какъвто и да е акт за признаването на тези права от някой административен орган. Освен това по делото е било установено, че предпоставките за реституция са налице, поради което твърдението, че такива липсват, противоречи на приетото от съда. На последно място следва да се посочи, че въпросът за значението на актовете за държавна собственост по отношение на реституцията по ЗВСОНИ, която настъпва по право, не е определящ за правните изводи на съда, поради което не обуславя допустимост на касационното обжалване.
Цитираните от касатора решения № 35 от 28.02.1995г. по гр.д.№ 3135/94г.на ІV г.о. на ВС и р.№ 58/ 4.04.2011 г. по гр.д.№ 544/2010 г. на ІV г.о. на ВКС не обосновават наличието на противоречива съдебна практика, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка, а именно били са отчуждени незастроени имоти, които впоследствие след одържавяването са застроени, докато по настоящото дело е отчужден застроен имот и затова се прилага друго разрешение относно реституцията.
Не е налице хипотезата за обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпросите за приложението на ЗВСОНИ е формирана трайна съдебна практика, която е разкрила действителния смисъл на правните норми и няма основание правоприлагането да се отклонява от тази практика или същата да бъде променяна.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 30.10.2012 г., постановено по гр..№ 197/2012 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: