О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София,10.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова ч.гр. дело № 501 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба вх. № 7739 от 29.08.2011 г., подадена от Р. А. Д. от [населено място], представлявана от пълномощника си адв. Д. Царска срещу определение № 253 от 05.08.2011 г. по гр. д. № 1357 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Д. срещу решение № 231 от 07.06.2010 г. по гр.д. № 296 по описа за 2010 г. на Благоевградски окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Частната жалба съдържа оплакване, че ищцата не е искала процесната идеална част от недвижим имот, която е предмет на спора, да бъде уравнявана в пари, което според нея би представлявало отделен установителен иск; че в първоинстанционното производство е представено удостоверение за данъчна оценка, но в нито една от двете инстанции не е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза за действителната пазарна цена на недвижимия имот. Ноторно, според нея е, че няма двуетажна къща в [населено място], която да има цена, равна на приетата от съда.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба А. И. А. чрез адв. Е. П., в който поддържат, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с чл. 280, ал. 2 ГПК и молят същото да бъде оставено в сила.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състав на първо гражданско отделение на ВКС правилно е приел, че с депозирането на касационната жалба се създава висящност на делото пред Върховния касационен съд и разглеждането му следва да стане по съществуващия процесуален ред. Законосъобразен и правилен е и изводът относно размера на обжалваемия интерес за претендираната 1/8 идеална част от процесния недвижим имот и недопустимостта на касационното производство.
Касационната жалба е подадена в деловодството на Окръжния съд – [населено място] на 19.07.2010 г., поради което по отношение на същата е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й преди изменението в сила от 21.12.2010 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева /аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.//. Така въведеното изискване е условие за допустимостта на касационен контрол, без определянето му да означава уравняване на спорното право в пари или за определянето му да е необходимо завеждането на отделен иск, каквито доводи са наведени в частната жалба.
Понятието „обжалваем интерес“, което е въведено за пръв път с Гражданския процесуален кодекс в сила от 01.03.2008 г. и в този смисъл е ново за нашето гражданско процесуално право, не е легално определено, но съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, респективно на обжалваната част от него. При исковете за собственост, какъвто е предявеният в конкретния случай установителен иск, обжалваемият интерес е свързан с цената на иска. Същата се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като исковата молба е постъпила в деловодството на Районния съд [населено място] на 12.08.2009г., при действието на ГПК /ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г./. Ето защо размерът на обжалваемия интерес е равен на данъчната оценка за процесната идеална част. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в нито една от двете инстанции не е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза за действителната пазарна цена на недвижимия имот. В случай, че по делото е представено удостоверение за данъчна оценка, законът поставя цената на иска в зависимост от посочения в нея размер, като същото е достатъчно доказателство за този факт. Съдът в този случай не е задължен да назначи експертиза нито служебно, нито по искане на страните, каквото не е направено по делото. Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба, като чл. 70, ал.1 ГПК определя преклузивен срок за повдигане на този въпрос от ответника или от съда в първото заседание по делото пред първата инстанция. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение данъчната оценка на цялата сграда е 7754,20 лева, а на спорната 1/8 идеална част е в размер на 969,28 лева, т.е. под 1000 лева, с оглед на което касационното обжалване е недопустимо, както правилно е приел в обжалваното определение състав на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253 от 05.08.2011 г. по гр. д. № 1357 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: