Определение №394 от 13.6.2014 по гр. дело №1264/1264 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 394

София, 13.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1264/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2149/21.06.2012 г. по гр.д.№ 310/2011 г. на Кърджалийски районен съд по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е възстановена запазената част, която ищцата С. Х. Ю. притежава от наследството на покойната й майка М. М. Р., като дарението, извършено от същата в полза на ответника С. Х. Р. по отношение на един апартамент в [населено място] е намалено в размер на ? ид.ч.
При обжалване от ответника С. Р. пред въззивния съд ищцата е направила отказ от иска, поради което с решение № 258 от 14.11. 2012 г. по гр.д.№ 314/ 2012 г. на Кърджалийски окръжен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено на основание чл.233 ГПК и производството по делото прекратено.
Адвокат И. П.- процесуален представител на ищцата С. Х. Ю., е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като твърди че въпреки направеното от него оспорване, съдът неправилно е прекратил делото, без да провери дали молбата, с която се заявява отказ от иска, изхожда от ищцата. Изведен от това оплакване правният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване, е дали ако постъпи писмена молба за отказ от иска, а процесуалният представител на ищеца я оспори, съдът трябва да провери нейната автентичност.
Ответникът не взема становище по жалбата.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното.
Ищцата и ответникът са брат и сестра, като спорът между тях е възникнал относно уреждане на наследствените им права след смъртта на тяхната майка и твърдението на ищцата, че с извършено от майката дарение в полза на брат й, е била накърнена нейната запазена част от наследството. Първоинстанционият съд е уважил иска и постановил намаляване на дарението.
Пред въззивната инстанция е постъпила писмена молба от ищцата, с която е заявила, че се отказва от предявения иск. Молбата има подпис, като освен това с ръкописни букви е изписано и името на ищцата. Изпратена е до съда в плик, с подател ищцата, като е видно, че пликът е изпратен от Германия. Освен това е представено и удостоверение от РС Кърджали, в което е посочено, че ищцата е направила отказ от наследство, останало от покойната й майка М. М. Р., който е вписан в специалната книга на съда под № 10/28.08.2012 г.
Въз основа на подадената молба за отказ от иска въззивният съдът обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че поставеният от процесуалния представител ищцата правен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като почива на невярната предпоставка, че съдът не е разгледал направеното от процесуалния представител на ищцата оспорване. На практика въззивният съд е разгледал възражението, но го намерил за неоснователно, като съобразил данните, че отказът от иска е съпроводен и от отказ от наследство, което именно е породило правния спор между страните. Двете действия на ищцата са логически свързани и обосновани, поради което съдът е приел за достоверно ищцата да се откаже от иска, който има за предмет наследството на нейната майка, след като прави отказ и от самото наследство.
Поставеният правен въпрос в жалбата е конкретен, разрешаването му зависи от доказателствата по делото, поради което не отговаря на изискването да има общ / абстрактен/ и принципен характер, както е посочено в ТР № 1/ 2009 г.на ОСГТК на ВКС, за да може да се допусне по него касационно обжалване. Представените решения на състави на ВКС разглеждат съвсем различни хипотези- за вписването на исковите молби и на съдебните решения, поради не сочат на противоречива практика и също не могат да обосноват допустимост на обжалването. Поради конкретния си характер не би могло да се поддържа, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 14.11. 2012 г. по гр.д.№ 314/ 2012 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top