3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С., 08.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1036/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2337/28.09.2009 г. по гр.д.№ 2203/2008 г. на П. окръжен съд, потвърдено с решение № 494 от 9.04.2010 г. по гр.д.№ 3013/2009 г. на П. окръжен съд е отхвърлен иска за собственост, предявен от В. Д. Ч. и С. Д. Ч. против М. В. П. за собствеността и предаване владението на един апартамент- № 14/64 в[населено място] [жк], ет.3, вх.В от жил.бл. 44-А-9, с площ 34,41 кв.м..
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за неправилно досежно изводите на съда, че завещанието, с което ответницата се легитимира като собственик, е валидно и е произвело действие след смъртта на наследодателя. Твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не посочват кой е този въпрос, нито в какво се изразява значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат, че решението е в противоречие и с практиката на Върховния касационен съд, според която както лицето, на което се завещава, така и завещаният имот трябва да бъдат достатъчно индивидуализирани, докато по настоящото дело липсвала такава индивидуализация. В потвърждение на това си становище представят четири определяния на различни състави на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК и едно решение, постановено по реда на чл.218и ГПК / отм./ – р.№ 1351 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 6189/ 2007 г. на ВКС, V г.о.
Ответницата оспорва наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество я намира за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници по закон- първи братовчеди на починалия собственик на апартамента М. Г. М.. Съгласно саморъчно завещание от 1.06.1996 г. този апартамент е завещан на ответницата М. М.. Разпореждането има характер на завет, тъй като се отнася за конкретно определен имот. Ищците са оспорили завещанието относно текста и подписа на завещателя, но от единичната и тричленна графологични експертизи е установено, че то е изготвено и подписано от завещателя М.. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че не ищците, а ответницата е собственик на имота и отхвърлил иска им по чл.108 ЗС.
Въпреки че касаторите не са формулирали изрично кой е материалноправният или процесуален въпрос, както изисква чл.280, ал.1 ГПК, с оглед становището им по делото следва да се приеме, че според тях това са въпросите за точната индивидуализация на завещания имот и на лицето, в полза на което се завещава. Въпросите действително са от значение за изхода на делото, тъй като това са едни от пороците на завещанието, на които касаторите са се позовавали, наред с твърдението за неавтентичност на завещанието. От мотивите към решението на въззивния съд обаче е видно, че тези доводи са намерени за неоснователни, тъй като както завещаният имот- “апартамент в бл.44, вх.В, [жк], Пловдив”, така и ползващото се от завещанието лице- “М. В. М. от[населено място], ул. “С., 62” са достатъчно индивидуализирани с данните, с които са описани и не оставят съмнение за волята на завещателя. Следователно и въззивният съд, както и касаторите /позоваващи се на това, че в този смисъл била и постоянната практика на ВКС/ намират по принцип, че завещанието трябва да е ясно и да описва точно завещания имот и лицето, в полза на което се завещава, поради което между тях не е налице противоречие при разрешаването на поставения въпрос. Различните изводи, до които е достигнал въззивният съд, са резултат на конкретните обстоятелства по делото и обсъждане на представените по делото доказателства, а не на противоречиво разрешаване на даден правен въпрос. Ако касаторите намират тези изводи за необосновани, се касае до оплакване за неправилност на решението по чл.281 ГПК, което не може да се релевира в производството за допускане на касационното обжалване.
Отделно от това следва да се посочи, че касаторите не представят и доказателства за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, тъй като тази практика съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС не се формира от представените от тях определения, постановени в производство по чл.288 ГПК, независимо дали с определението се допуска или не касационно обжалване. Представеното р.№ 1351 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 6189/ 2007 г. на ВКС, V г.о. пък въобще не третира въпросите за формата и съдържанието на завещанието, поради което също е неотносимо към разглеждания случай.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 9.04.2010 г. по гр.д.№ 3013/2009 г. на П. окръжен съд.
Осъжда В. Д. Ч. и С. Д. Ч. от[населено място] , бул. “В.”, № 59 да заплатят на М. В. М. от[населено място] разноски по делото за касацинноното производство в размер на 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: