2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 04.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 404/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. Д. В. като председател на Управителния съвет на етажната собственост в жилищен блок № 6 на [улица] [населено място], срещу въззивното решение № 97 от 28.02.2012 г. по в. гр. д. № 83/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация П. А. К. и Л. К. К. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1007 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 87/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, с което по иска на П. и Л. К. е отменено решението на общото събрание на етажната собственост от 31.05.2010 г.
В. съд приел на първо място, че 14-дневният срок по чл. 40, ал. 2 З. е започнал да тече от 27.12.2010 г., когато, според изискването на чл. 16, ал. 7 З. /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 6/2009 г./, ищците получили по пощата с обратна разписка уведомление за дължими от тях вноски /плащания/ към етажната собственост, придружено с копие от решенията, взети на 31.05.2010 г. Затова и исковата молба, подадена на 10.01.2011 г., е в срок. На следващо място съдът приел, че са допуснати нарушения на процедурата по свикването на общото събрание, проведено на 31.05.2010 г., като, въпреки личното присъствие на събранието на ищцата К., ищците не са поканени за него. Това съставлява съществен порок на взетите решения и те са незаконосъобразни предвид неспазването на процедурата, предвидена в чл. 13 З. /първоначална редакция/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя на първо място въпроса за тълкуване на началната дата на срока по чл. 40, ал. 2 З. когато етажният собственик е присъствал лично на събранието и е бил в известност за взетите решения, и следва ли срокът за обжалване на решенията и възможността за обжалване на нередовната покана /ако се приеме, че ищците не са били надлежно уведомени за общото събрание/ да започне на тече седем месеца по-късно.
Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. С оглед тези указания, поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице, тъй като не са представени доказателства решение № 2852 от 22.07.2010 г. по гр. д. № 11284/2010 г. на Варненския районен съд, с което се обосновава противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос, да е влязло в сила. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като установеното в правната норма на чл. 40, ал. 2 З. /Обн. – ДВ, бр. 6 от 2009 г./ правило е ясно и приложено с точното му съдържание, с оглед на което не се налага неговото тълкуване. Според посочената разпоредба молбата за отмяна на решение на общото събрание се подава в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 16, ал. 7. Законът не е придал правна значимост на друго обстоятелство, като например присъствието на събранието, известност за взетите решения и др., поради което и началната дата на срока не може да се свързва с друг момент, различен от законоустановения.
На следващо място при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1. съществува ли процесуална възможност съдът да приеме, че искът е допустим и следва ли да се произнесе по съществото на спора, формирайки решение, основано на доказателство, което е представено извън преклузивния срок по чл. 147 ГПК и 2. има ли правна възможност етажен собственик, присъствал лично при провеждането на общото събрание на етажната собственост, да се позове на това, че е бил нередовно поканен за същото събрание, за да обоснове уважителни причини за пропускането на установения в чл. 40, ал. 2 З. 14-дневен преклузивен срок, течащ от деня на съобщаването за изготвения протокол от общото събрание, ако този ден е безспорно доказан по делото.
Първият въпрос, касаещ тълкуването на разпоредбите на чл. 147 и чл. 266 вр. чл. 260, т. 5 ГПК относно предпоставките, при които страните могат, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, да посочват и представят нови доказателства, не обуславя допускането на касационното обжалване. По начина на формулиране разпоредбите не са неясни, а приложението им е в зависимост от особеностите на всеки отделен случай. К. не е и обосновал конкретният казус да съдържа специфики, които да наложат някаква особеност в приложението на закона, която може да доведе до развитието на правото.
Освен това, проследявайки развитието на процесуалното правоотношение, следва да се посочи, че първоначално районният съд е прекратил делото по съображения за липса на правен интерес от водене на иска по чл. 40, ал. 2 З. и на доказателства, че преклузивният срок, посочен в разпоредбата, е спазен. С частната жалба срещу първоинстанционното прекратително определение ищците са представили писмени доказателства, въз основа на които въззивният съд е приел, че те са уведомени за взетите решения на общото събрание едва на 27.12.2009 г., а молбата за отмяната им е подадена до съда по пощата и пощенското клеймо е от 10.01.2010 г., т. е. законоустановеният 14-дневен срок е спазен. От изложеното е видно, че новите доказателства касаят допустимостта на производството от гледна точка спазване на срока за подаване на молбата за отмяна на решения на общото събрание. Трайната съдебна практика приема, че въпросът за допустимостта на един иск може да бъде поставен винаги докато процесът е висящ, поради което и ангажирането на доказателства за разрешаването му не е ограничено в срока по чл. 147 ГПК. Не съществува причина, поради която това разрешение да не бъде приложено и в разглеждания случай, нито са налице основания тази съдебна практика да бъде изоставена или променена и да се възприеме друго разрешение. В този смисъл и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Въпросът изхожда от предпоставката, че ищците са пропуснали установения в закона срок, в който са могли да поискат отмяна на решенията на общото събрание. В. съд обаче, е приел друго, а именно, че съобщаването на етажните собственици за изготвения протокол следва да бъде извършено при спазване на определени писмени формалности, поради което не е обсъждал свидетелските показания по довода, че това е станало на 10.06.2010 г. На следващо място съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 7 З. относно личното връчване на съобщението за изготвения протокол на всеки собственик. Тъй като неспазването на законоустановения ред е свързано с ненастъпване на преклузията по чл. 40, ал. 2 З., то и срокът за атакуване на решенията не е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба. Поради това и съдът не се е произнасял по въпроса дали обстоятелството, че присъствалият на общото събрание етажен собственик не е бил редовно поканен за същото, обосновава уважителни причини за пропускането на срока. Следователно, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 100 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 97 от 28.02.2012 г. по в. гр. д. № 83/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА етажната собственост на жилищен блок № 6 на [улица] [населено място] да заплати на П. А. К. и Л. К. К. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 100 /сто лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: