3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 01.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1029/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 29.11.2000 г. по гр.д.№ 36/ 2000 г. на В. окръжен съд ответниците И. Й. Н. и П. Й. Ц. са осъдени да предадат на ищците Р. Съкъзова и М. У. владението на собствения им недвижим имот- жилищна сграда от кухня, спалня, хол, коридор и сервизни помещения и тераса, находяща се в имот пл.№ 2331 по КП на кв. “Ч.”, както и да преустановят незаконното строителство и да премахнат незаконно построените сгради, масивната ограда и възстановят кладенеца, намиращи се в същия имот, на основание чл.109 ЗС.
В производство по тълкуване на горното решение е постановено решение № 414 от 31.03.2010 г., с което е пояснено, че под незаконно построени сгради се разбира триетажна сграда, състояща се от приземен етаж с хале за гараж, с вътрешно стълбище, външна вита стълба, покрит двор и една стая в открития двор, първи жилищен етаж с площ 115 кв.м. и голяма тераса с открит басейн, втори жилищен етаж с площ 190 кв. м. и височина 2, 50 м. и едноетажна тухлена постройка от 40 кв.м., вградена в триетажната сграда.
Решението по тълкуване на основното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника П. Й. Ц. с твърдение, че е недопустимо, тъй като по реда на тълкуването съдът се е произнесъл по непредявена от страната претенция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи следният процесуален въпроси, който според касатора обуславя допустимост на обжалването, а именно допустимо ли е тълкуване по реда на чл.194 ГПК на съдебно решение, което изцяло съответства на основанието и петитума на предявения иск и твърденията на страната за неяснота в диспозитива на влязлото в сила решение, както и изводите на съда в тази насока са обусловени от неуточнени основания и петитум на исковата претенция.
Във връзка с този въпрос са и въпросите допустимо ли е предмета на спора да се уточнява от съда въз основа на техническа експертиза, може ли решението по тълкуване да почива на друга фактическа обстановка извън тази, въведена с исковата молба и установена в основното решение и ако има неясноти в предмета на спора не е ли трябвало да се уточнят в производството по постановяване на основното, а не на допълнителното решение за тълкуване. В обобщение може да се приеме, че правният въпрос, който се поставя е дали с решението по тълкуване не се постановява нещо различно от приетото в основното решение.
По първия въпрос, формулиран от касатора, се поддържа, че не е уреден изрично в закона и липсва съдебна практика, поради което за допускане на обжалването касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По останалите въпроси касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като представя решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела.
Ищците считат, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй наведените от касатора основания не са налице. Намират я и по същество за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Според основното решение ответниците са осъдени да предадат на ищците на основание чл.108 ЗС една сграда, която е съществувала в имота при отчуждаването му и им е възстановена. Освен това е констатирано, че след реституцията ответниците са извършили строителство в имота, като отначало са изградили едноетажна тухлена постройка с бетонова плоча и площ 40 кв.м., която впоследствие е вградена в триетажна жилищна сграда- западно от реституираната вила. Това строителство е определено като незаконно и на основание чл.109 ЗС ответниците са осъдени да го премахнат. По- подробно описание на незаконно построената сграда е дадено от заключението на тройната техническа експертиза пред районния съд- стр.256, но не е възпроизведено в диспозитива на решението. Това е сторено с обжалваното решение, постановено в производство по чл.194 ГПК, което е предмет на настоящата касационна жалба.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е съществен за делото, но даденото от съда разрешение не е в противоречие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че с тълкуването се отстраняват само неясноти в основното решение, а не се постановява нещо различно от исканото и не се установяват нови факти и обстоятелства, извън предмета на заявения спор. Видно е от мотивите на въззивния съд, че по делото е безспорно установено наличието в имота освен на реституираната вила и на една незаконно построената сграда, като е посочено, че тя първоначално е била едноетажна тухлена постройка от 40 кв.м., а след това е вградена в триетажна сграда, както и че именно по отношение на тази сграда следва да се уважи иска по чл.109 ЗС. Между страните също не е имало спор, че това е постройката, предмет на предявения негаторен иск, както и че тя е във вида и състоянието, описани в техническата експертиза. Пропускът сградата да се опише с по- подробни характеристични данни в диспозитива на решението е отстранен чрез решението по чл. 194 ГПК / отм./, така че то не подменя основното решение, нито постановява нещо различно от него. Предметът на спора е индивидуализиран с допустимите от ГПК доказателства- експертизи, свидетелски показания и др., поради което тълкувателното решение не почива на нови фактически констатации и не излиза извън предмета на тълкуването. То не е постановено и по непредявен иск, тъй като както от исковата молба, така и от направените уточнения и събраните доказателства е установено, че това е сградата, чието премахване се иска.
В този смисъл е практиката, изразена и в представените от касатора решения № 774/ 8.01.96г. по гр.д.№ п 805/ 95 г. на І г.о., р.№ 181/ 31.10.2006 г. по гр.д.№ 947/2005 г. на ІІ г.о., р.№ 656/ 10.05.1999 г. по гр.д.№ 1680/98 г. на V г.о., р.№ 379 от 29.06.2009 г. по гр.д.№ 1018/ 2008 г. на ІІ г.о. и др., които по тази причина не подкрепят, а опровергават тезата му за противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
По изложените съображения следва да се приеме, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 36/ 2000 г. по описа на варненски окръжен съд.
Осъжда П. Й. Ц. от[населено място], м.”Акчелар”, № 216 да заплати на Р. К. С. и М. К. У. разноски по делото за настоящото производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: