1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
С., 17.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 341/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 147 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 289/ 2996 г. на Дуловски районен съд, потвърдено с решение № 113 от 19.11.2010 г. по г.д.№ 146/2010 г. на Силистренски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. И. С. против З. Риза М., Х. Риза М. и П. С. А. за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на площ от 144 кв.м., представляваща част от парцел ІХ- 957 в кв. 59 по плана на [населено място] от 1989 г., а сега част от ПИ 24030.501.1981 по кадастралната карта на града от 2007 г.
За да отхвърли иска възивният съд е приел, че ищецът е собственик не на целия парцел ІХ- 957, а само на 585 кв.м. от него, толкова колкото е притежавал праводателят му, независимо, че в договора за продажба е записано, че се продава целият парцел от 730 кв.м., както и че останалите 144 кв. м. принадлежат на ответниците- т.е. че страните са съсобственици в парцела.
Решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване е представил изложение, в което поддържа като основания чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречие с р.№ 139/30.05.2006г. по гр.д.№ 2881:2005г., ІV г.о. и р.№269/ от 14.03.2003 г. по г.д.№ 171/ 2002 г., ІV г.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е формулиран правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което е задължение на касатора и представлява първата предпоставка за разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване, но от съдържанието на изложението може да се направи извод, че се поставя въпросът за предявяване на ревандикационен иск от съсобственик и за действието на предвижданията по регулационните планове върху собствеността на имотите. Според становището на касатора пространственият обхват на правото на собственост се определя от дворищнорегулацонните линии, които очертават границите на парцела, независимо дали е допусната грешка при заснемане на част от имота, за който е отреден, или с други думи счита, че след като е закупил урегулиран парцел, следва да се приеме за собственик също на целия парцел, независимо че праводателят му не го е притежавал изцяло.
От данните по делото е установено, че първият регулационен план на [населено място] е от 1946 г. и по него имотът представлява парцел VІІІ-191 в кв. 55, с площ 1480 кв.м., като разписния лист към плана не е запазен.
Следващият план е от 1957 г., като по него за имот пл.№ 191 са отредени два парцела- ІІІ-191 и ІV-191, със собственик по разписния лист И. А.. Според частен писмен договор от 25.12.1959 г. той е продал парцел ІV-191 с площ 905 кв.м. на Р. М. А., чиито наследници са ответниците.
Третият план е от 1962 г., като по него имотът отново е заснет с един планоснимачен номер- пл. № 701, за който са отредени парцели ІІІ-701 и ІV-701. По следващия план от 1973 г. имотът е заснет само по кадастралния план и включен в парцел І- за жилищен комплекс, без да може да се посочи площта на имота поради липса на граница със съседния имот пл.№ 702. По този план има и друг съседен имот- пл.№ 704, с площ 900 кв.м., също записан по разписния лист на И. М. А. /вероятно Р. М. А.- купувач по частния договор от 1959 г./ , но през 1977 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка за този имот / описан с площ 585 кв.м./ като собственик по давност се снабдява синът му Х. Р. М., като е посочено, че по плана от 1962 г. това е бил парцел VІІІ- 704. Впоследствие синът Х. М. заменя тези 585 кв.м. с общината, но придобитата от нея част не е заснета като отделен имот, а като един общ имот, заедно с имота на Риза М., именно имот пл..№ 957, за който са отредени два парцела- VІІІ- 957 /записан като държавен, придобит по замяна с Х. М. и впоследствие продаден на ищеца/ и парцел ІV- 957- собственост на ответниците като наследници на Риза М. /Р. М. А./. В съставения акт за държавна собственост е посочено, че от парцел VІІІ- 957 държавата притежава 585 кв.м, а останала част е собственост на ответниците- т.е. че е налице съсобствен парцел. При продажбата на частта на държавата ответниците са поканени като съсобственици да изкупят по реда на чл.33, ал.1 ЗС.
Така е възприел фактическа обстановка и въззивният съд, от което е извел извода, че в съсобствения парцел ищецът притежава 585 кв. и че не е собственик на останалите 144 кв.м., които принадлежат на ответниците, поради което отхвърлил предявения ревандикационен иск.
Според представеното р.№ 139/ 30.05.2006 г. съсобственикът може да предяви ревандикационен иск за целия имот или за тази част от него, която се владее от ответника без основание, но това се отнася за случаите, когато ответник е трето лице, чуждо за съсобствеността. В настоящия случай е прието, че ответникът също е и съсобственик / като правилността на този извод не може да се проверява в настоящото производство, ако не е поставен като правен въпрос/, така че двете решения са несъпоставими и не установяват наличието на противоречива съдебна практика като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Второто представено решение № 269/14.03. 2003 г. разглежда спор за възстановяване на имот, който е отчужден по З. по З., ЗПИНМ и др., като засяга и въпроса за характера на заповедта за деактуване на имота, но тази проблематика не е предмет на настоящото дело, поради което и това решение не може да послужи като пример за противоречива съдебна практика и основание за допускане на обжалването.
По въпроса за пространствения обхват на правото на собственост, определен от границите по дворищнорегулационния план, не се представя практика на съдилищата или наличието на задължителна практика на ВС или ВКС, на която въззивното решение да противоречи, за да се обоснове основание за касация по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК. Не се излагат и релевантни съображения, относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията за смисъла на това основание, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложените от въззивния съд мотиви, че никой не може да продаде повече права, отколкото притежава, както и че ако има такава продажба, тя не е нищожна, но не произвежда вещно правно действие и не прави купувача собственик, следва да се приеме, че въпросът за действието на дворищнорегулационния план по отношение на собствеността на имотите не е и определящ за изхода на делото, тъй като съдът се е ръководил от други съображения за отхвърляне на иска. Освен това въззивният съд не отрича твърдението на касатора, че правата на страните следва да се преценяват в рамките на парцел VІІІ- 957, но решава спора като отчита тази особеност, че парцелът се приема за съсобствен. Доколкото има данни за допусната грешка в някой от предходните кадастрални планове относно заснемане на имотите и точните им граници след извършената замяна с държавата, решението е съобразено с постоянната съдебна практика, че тази грешка следва да се отстрани в отделно производство по чл.53, ал.2 ЗКИР.
В останалата част изложението на касатора приповтаря касационната жалба и основанията по чл.281 ГПК, но настоящото производство няма за предмет да провери правилността на въззивното решение, а да селектира жалбата по критерии, посочени в чл.280, ал.1 ГПК, чието наличие и доказване е задължение на касатора и не може да се извърши служебно от касационния съд. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 19.11.2010 г., постановено по г.д.№ 146/2010 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: