1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 10.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2620/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 219 от 8.05.2013 г. по гр.д.№ 756/ 2012г. на окръжен съд П., потвърдено с решение № 798/ 15.12. 2014 г. по гр.д.№ 1283/2014 г. на Пловдивски апелативен съд е отхвърлен иска, предявен от [фирма] [населено място] против Р. И. И. от [населено място] за признаване на ищеца за собственик и осъждане на ответника да му предаде владението на един магазин в [населено място], [улица], с идентификатор 55155.503.534.1.0.
Ищецът [фирма] / в несъстоятелност/ е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за недопустимост, както и за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е прието, че ответникът е придобил имота по давност, като е присъединил владението на своите праводатели.
Относно допустимостта на касационното обжалване ищецът се позовава на всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като формулира следните правни въпроси- 1. При предявяване на ревандикационен иск срещу праводателите на ответника последният може ли да се позовава на владение, изтекло в тяхна полза за периода, през който давността е била спряна, респ.прекъсната? 2. Може ли при разнородно владение събирането на периодите на владение на праводателя и правоприемника да стане със зачитане на добросъвестното владение или не? 3. Съществува ли преюдициалност между спора за собственост с праводателя по отношение на спора с правоприемника и следва ли второто дело да се спре? и 4.По какви критерии следва да се преценява добросъвестността на владелеца, придобил имот от несобственик при иск с правно основание по чл.108 ЗС? По първия въпрос се поддържа противоречие с р.№ № 78/ 16.04.2014 г. по гр.д.№ 5479/2013 г., І т.о., р.№ 179/ 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1981/2013 г., ІІ г.о. По втория въпрос- противоречие с р.№ 178/ 9.07.2014 г. по гр.д.№ 7749/2013 г., І г.о., р.№ 150/10.07.2014 г. по гр.д.№ 6916/2013 г., І г.о., р.№ 208/19.05.2014 г. по гр.д.№ 180/ 2014 г. по описа на ОС Враца, потвърдено с опр.№ 400/ 28.11.2014 г. по гр.д.№ 5818/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о. и р.№ 37/25.02.2010 г. по гр.д.№ 1878/2008г.,V г.о. По третия въпрос- с опр.№ 5/6.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 384/2010г, І г.о. За последния въпрос се твърди, че произнасянето от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като критериите за добросъвестност на едно владение не били описани в закона и липсва тълкувателна практика на ВКС.
Ответникът оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Счита че формулираните правни въпроси не са от значение за решаването на конкретния спор, а крайният изход на делото намира за правилен, макар и по други съображения.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че с договор от 2.10.1995 г., сключен по реда на чл.35 ЗППДОбП / отм/ [фирма] е закупило от общината процесния магазин. Правоприемник на „М. п.” е [фирма], като това дружество е продало магазина на Г. Г. и Е. Г. с нот.акт № 152/ 2001 г., а последните са го прехвърлили на Р. И. И. с нот.акт № 188/ 29.12.2011 г.
Налице е висящо гр.д.№571/ 2011 г. по ревандикационен иск за същия имот, предявен от [фирма] срещу Г. и Е. Г., с твърдения за нищожност на сделката като сключена от лице без представителна власт и липсата на решение на Съвета на директорите на дружеството. Прехвърлянето на процесния имот в полза на Р. И. е станало при висящност на горния спор, а настоящото дело е образувано по ревандикационен иск на същия ищец [фирма] срещу този последен приобретател, с позоваване на същите основания за нищожност на сделката от 2001 г. Въззивният съд е приел, че сделката действително е нищожна поради липсата на съгласие от страна на продавача, но въпреки това отхвърлил иска, тъй като уважил възражението на ответника за придобиване на имота по давност.
С оглед на изложеното първият въпрос, който се поставя по делото, е за допустимостта на производството, тъй като ответникът е придобил имота по времето, когато правата на неговия праводател са били предмет на друго дело и в този смисъл е налице хипотезата на чл.226 ГПК, като във всички случаи постановеното решение ще съставлява присъдено нещо и срещу приобретателя на спорното право. Тези положения обосновават вероятността обжалваното решение да се окаже недопустимо- хипотеза, при която съгласно т.1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване следва да се допусне служебно от Върховния касационен съд, без да се изследва наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 798/ 15.12. 2014 г. по гр.д.№ 1283/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Насрочва делото за 1 октомври 2015 г., 9 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: