1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 22.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1744/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 441 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 719/ 2014 г. на Добрички окръжен съд е допусната делба между И. В. З. и Д. М. Г.- Ш. на земеделски имот- нива от 37, 633 дка в [населено място], представляваща имот № 123002, при квоти по ? ид.ч., като е обявена за относително недействителна по отношение на И. З. продажбата , извършена от Д. Г. на ? ид.ч. от делбения имот в полза на ответника Й. Г. Р..
Касационна жалба срещу решението на въззивния съд са подали Й. Г. Р. и съпругата му М. Б. Р., както и отделно Д. М. Г.. Същите поддържат, че искът по чл.76 ЗН е бил недопустим, тъй като ищецът не е представил доказателства, че наследството не се изчерпва с процесния имот. По същество искът бил и неоснователен / както и искът за делба/, тъй като ответницата Д. Г. е придобила целия наследствен имот по давност и валидно го е прехвърлила на втория ответник. Правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, са за 1.допустимостта на иска по чл.76 ЗН при лисата на доказателства, че наследството не се изчерпва с имота, предмет на разпореждането, 2.обективно възможно ли е манифестирането на действия от страна на владеещия съсобственик спрямо останалите съсобственици, тогава когато съществуването на последните и на факта на съсобственост са неизвестни за владеещия и 3. счита ли се доведено до знанието на останалите сънаследници намерението за своене, когато действията на сънаследника са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица. По първия въпрос се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, както и на р.№ 187/20.04.2012 г. по гр.д. №696/2011 г., І г.о. и р.№197 от 4.12.2013 г. по гр.д.№ 14366/2013 г., ІІ г.о., по третия въпрос- на ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос, поради липса на съдебна практика, се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът/ ищец по първначалното дело/ оспорва жалбите, както и наличието на основания за допускането им до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за делба, съединено с иск по чл.76 ЗН.
Общият наследодател на страните З. В. Д. е починал през 1968г., а през 1994 г. по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците му е възстановена нива от 37,632 дка в землището на [населено място], В. област. В преписката за възстановяване пред ПК е представено удостоверение, според което единствен наследник на З. В. Д. е дъщеря му П. З. Г., като е отбелязано, че е имал и син В., който е починал през 1991 г. и не е оставил свои наследници. С оглед на тези данни и въз основа на решението на ПК П. З. Г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 67/ 96 г. на възстановения имот, а след смъртта й Д. Г., която е неин единствен наследник, продала имота на втория ответник Й. Г. Р..
По делото е установено, че в действителност синът на общия наследодател В. е имал наследник- ищецът И. В. З., който му е син от предходен брак и когато узнал това последният заявил правата си върху възстановения имот като предявил иск за делба, съединен с иск по чл.76 ЗН за обявяване относително недействителна извършената от другия наследник продажба на ? ид.ч.от имота. Искът по чл.76 ЗН е уважен, като е прието, че той е допустим предвид данните, че наследодателят е имал и друг имот, а по същество и основателен, тъй като разпореждането с наследствения имот от един от наследниците накърнява правата на другия наследник. С оглед уважаване на иска по чл.76 ЗН е прието, че имотът е възстановил съсобствения си характер и е допуснат до делба при квоти по ? ид.ч. за ищеца и първата ответница. Като защитно средство ответницата е противопоставила възражение за придобиване на имота по давност, позовавайки се на владението, осъществявано от нейната майка от момента на снабдявяне с нотариалния акт през 1997г., както и на своето владение след смъртта на майката до продажбата на имота през 2011 г. Възражението не е уважено от въззивния съд, който приел, че е без значение дали владеещият наследник знае, че има и друг наследник на имота. Меродавно за съда е било обстоятелството, че тези действия на владеещия наследник не са достигнали до ищеца, поради което не може да се приеме, че майката на ответницата е владяла с намерение да свои имота и е отблъснала владението на другия наследник.
По делото има данни, че общият наследодател е притежавал и къща в [населено място], поради което следва да се приеме, че по първия правен въпрос / за допустимостта на иска по чл.76 ЗН когато наследството се изчерпва само с една вещ/ не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на възприетата фактическа обстановка и изложените от въззивния съд мотиви към решението му следва да се приеме, че вторият и третият правни въпроси, поставени в изложението, имат определящо значение за крайния изход на спора. Въпросите се свеждат до това относимо ли е към владеещия имота сънаследник /при позоваване от негова страна на interversio possessionis/ изискването да манифестира с действията си промененото намерение за своене частите на другите сънаследници и това да е достигнало до тях, когато на същия не му е известно, че има такива други наследници. Поради липсата на съдебна практика и спецификата на конкретния казус касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Д. касационно обжалване на решение № 441 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 719/ 2014 г. на Добрички окръжен съд.
Указва на касаторите, че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 50 лв. и в същия срок да представят в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбите подлежат на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: