3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 22.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4615/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 460 от 12.12.2004 г. по гр.д.№ 604/2014 г. на Асеновградски районен съд, потвърдено с решение №922/25.05.2015г. по гр.д.№283/2015г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен иска за делба на два гаража в [населено място], построени в държавно дворно място и означени на кадастралната карта с идентификатори 99088.503.381.1 и 99088.503.381.2., между съделителите А. К. К. от една страна и Й. К. К. и съпругата му Д. Ф. К. от друга.
Ищецът по делото А. К. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като основание за допускане на жалбата до разглеждане поставя правния въпрос за характера на производството пред въззивния съд и правомощието му да разгледа спора по същество, като счита че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която изисква въззивният съд да направи собствени фактически и правни изводи и да разгледа спора по същество, докато в случая въззивният съд е действал само като контролно- отменителна инстанция. Позовава се на прието с т.19 от ТР № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/ 53 г. относно съдържанието на мотивите , т.1 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 от ТР 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, и р.№ 125/ 29.05.2012 г. по гр.д.№ 534/ 2011 г. на ВКС, 4-то г.о.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са наследници на К. А. К., който въз основа на отстъпено право на строеж построил жилищна сграда в държавно дворно място, състояща се от приземен / първи и втори жилищен етаж/ и гараж. С договор по нот.акт № 14/ 1984 г. приземният етаж и гараж, описан с площ от 20 кв.м. са прехвърлени на ответниците, като впоследствие договорът е развален за 1/8 ид.ч. Това е дало основание на съда да допусне делбата на приземния етаж при квоти 1/8 ид.ч. за ищеца и 7/8 ид.ч за ответниците и в тази част решението е влязло в сила. Спорни по делото са двата съществуващи на място гаража, за които искът е отхвърлен по съображения, че те не са идентични с гаража от 20 кв.м., който е бил прехвърлен през 1984 г., а впоследствие върнат в патримониума на ищеца до размер на 1/8 ид.ч. вследствие разваляне на договора. За да достигне до този извод съдът се е позовал на заключението на в.л. арх.Х., според която гаражът, за който има издадено строително разрешение и строителни книжа е съседен на процесните гаражи, означен е в кадастралната карта с друг идентификатор- 99088.503.381.3, и не е предмет на спора, а процесните два гаража са изградени без отстъпено право на строеж и без строителни книжа.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалване. Действително въззивният съд е посочил в решението си, че не проверява служебно правилността на първоинстанционното решение и редовността на извършените процесуални действия и тъй като не констатира и нарушение на императивна материалноправна норма, ще се произнесе само по наведените в жалбата доводи за неправилност, а именно необоснованост и съществени процесуални нарушения и няма да разглежда спора по същество. Независимо от това от изложените мотиви е видно, че решението напълно отговаря на съдържанието на едно въззивно решение, така както е разяснено в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а освен това въззивният съд е направил и анализ на доказателствата и е обосновал собствени фактически и правни изводи по спора, което са действия на инстанция по същество, а не като контролно- отменителна такава. Решението е съобразено с представените по делото доказателства, както и със заключението на в.л. арх.Х. за липсата на идентичност между гаража, описан в нот.акт № 14/ 1984г. и решението по чл.87, ал.3 ЗЗД, и гаражи 1 и 2, които са предмет на иска за делба. Като построен въз основа на отстъпеното право на строеж е идентифициран гаражът с идентификатор 99088.503.381. 3, но тъй като за този обект не е включен в исковата молба, не е включен и в делбата, а за другите два гаража искът е отхвърлен. Решаващите изводи на съда са резултат на преценка на конкретните доказателства по делото и установените факти и обстоятелства от значение за спора, а не са в резултат на противоречие със задължителната практика на ВКС относно характера на производството пред въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №922/25.05.2015г. по гр.д.№283/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: