1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
С., 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 674/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 289 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1862/2010 г. на Варненски окръжен съд, след отмяна на решението на първоинстанционния съд, е отхвърлен иска, предявен от К. М. С. и Денка К. С. за признаването им за собственици на ? ид.ч. от площ от 398 кв.м., придадена по регулация към парцел VІІ-92 по плана на [населено място] от 1992 г. Със същото решение е прекратено производството спрямо Общината [населено място], привлечена от първоинстанциония съд като трето лице- помагач на ответника.
Ищците са обжалвали въззивното решение с оплаквания за недопустимост в частта, с която производството по отношение на [община] е прекратено, като поддържат и оплаквания за неправилност поради процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поставят множество процесуалноправни и материалноправни въпроси, с които обосновават искането си за допускане на касационно обжалване.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, а също и като неподлежаща на касационно разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
През 1987 г. ищците и ответницата С. М. са закупили поотделно по ? ид. ч. от дворно място от 1500 кв.м. с пл.№ 4351 в кв.1114 по плана на [населено място], 26 подрайон. През 1988 г са извършили делба на имота, като ищците получили дял ІІ с пл.№ 4351а и площ 680 кв.м., а С. М.- дял І с пл.№ 4351. Така обособените дялове не са били отразени по кадастъра като отделни имоти, поради което при следващия кадастрален и регулационен план от 1992 г. са били заснети като един имот с пл.№ 92 и за него е отреден парцел VІІ-92, с придаваемо място от 398 кв.м., собственост на общината. През 1993 г. е извършено изменение на регулацията, съобразено с делбата между страните, при което са обособени парцели V-92 , съответстващ на дела на ищците/ източен/ и VІ-92, съответстващ на дела на ответницата/ западен/. Съгласно този план придаваемата част се явява такава само към имота на ответницата, изплатена е от нея и е съставен констативен нотариален акт на нейно име по реда на чл.134, ал.2 З.. Според тезата на ищците процесната част от 398 км.м. е била придадена към общия на страните имот и затова също се явява съсобствена, поради което са поискали да бъдат признати за собственици на ? ид. ч. от нея.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че правата на страните се определят от извършената между тях делба и регулацията съгласно изменението от 1993 г., поради което спорните 398 кв.м. представляват придаваемо място само към парцела на ответницата и съответно са само нейна собственост, а не съсобствени с ищците. Отчетено е, че допусканите грешки в номерацията на имотите в различните скици и други документи не обуславят други изводи относно правата на страните.
По отношение привличането на трето лице- помагач на ответника е прието, че липсва правен интерес от участието на общината в процеса, тъй като независимо от изхода на делото, ответникът няма право на обратен иск срещу нея. Спрямо тази част от решението се претендира неговото обезсилване, но за да се допусне касационно обжалване на това основание следва, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, да съществува обосновано предположение за възможна недопустимост на решението на въззивния съд, като въпросът може да се повдигне и служебно от касационната инстанция. Освен това от поставянето на въпроса трябва да има и правен интерес, а той зависи от това дали ще се допусне касационно обжалване на решението по главния иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, с оглед на данните по делото и представените изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси, свързани с отхвърляне на главния иск.
Съгласно ТР № 1/ 2009 г. материалноправният въпрос трябва да е от такова естество, че да определя решаващата воля на съда и да обуславя крайния изход на спора- т.е. да има съществено значение за решаването на конкретното дело. Въпросът трябва да е стоял пред въззивния съд, да е обусловен от конкретната фактическа обстановка и да му е даден отговор с решението. В същото време е необходимо в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правният въпрос да се формулира по абстрактен начин / извън конкретния спор/, така че по всяко друго дело и при същите фактическа обстановка да намери едно и също разрешение. С оглед на изложеното поставените от касатора К. К. въпроси се свеждат в обобщен вид до това как следва да процедира съдът и въз основа на кои доказателства следва да направи изводи за собствеността на придаваемото по регулация дворно място, когато по издадените за имота скици, нотариални актове и другите документи има различия в обозначението на парцела, към който се придава дворното място. В случая възивният съд е решил този въпрос, като се е съобразил с действащия регулационен план, който е планът от 1992 г. с изменението му от 1993 г., засягащо спорните имоти, като по този начин решението е съобразено с трайната съдебна практика относно непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационните планове по З. / отм./ и придобиване на собствеността върху придаваемите по тези планове дворни места. Въззивният съд е изследвал всички доказателства по делото и е дал аргументирано обяснение относно съдържащото се различие в обозначенията на имотите в отделните скици и нотариални актове, като крайният извод на съда отразява приетото за действителния обем на правата на страните, обусловени от извършената между тях делба, последиците от която не се оспорват и от касатора и придаване на дворното място към дела на ответницата, което по време следва извършването на делбата и обособяване на отделните дялове.
По изложените съображения следва да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не е налице, тъй като не се констатира противоречие с практиката на ВС и ВКС по въпросите за действието на дворищнорегулацонните планове, а именно ППВС № 5/ 63 г. по някои въпроси по ЗПИНМ и ППИНМ и ТР № 3/93г. на ОСГК на ВС относно това кога следва да се счита приложен един дворищнорегулацонен план, както и с представените решения на ВС и ВКС по конкретни правни спорове.
Процесуалноправният въпрос, който се поставя в изложението, е свързан с обезсилването от въззивния съд на решението на първоинстанционния съд досежно участието на [община] като трето лице- помагач на страната на ответниците. С оглед на това, че материалноправният въпрос, поставен от касатора не обуславя допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че и въпросът за участието на третото лице- помагач е без значение за изхода на делото и затова също не може да послужи като основание за разглеждане на жалбата. Казаното се отнася и по въпроса, свързан с отказа на въззивния съд да отмени нот.акт № 85/98 г., тъй като той е обусловен от отхвърлянето на главния иск, по отношение на който не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправните въпроси във връзка с действията на въззивния съд по приемане заключенията на вещите лица, тяхното съдържание, и въобще обсъждане на доказателствата по делото, вкл. и такива, които представляват индивидуални административни актове. В това отношение не се установи въззивният съд да е действал с противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.195 и сл.ГПК / чл.157 и сл.ГПК – отм/, тъй като е изградил изводите си въз основа не само на заключенията на вещите лица, а след обсъждането им заедно с другите доказателства по делото, включително и като е взел отношение по представения от ищците протокол № 1/ 5.01.93г. и също е тълкувал съдържащите се в него данни съвместно с другите доказателства по делото, както и с обясненията на страните по делото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 14.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 1862/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Осъжда К. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. Т. Р. П., № 9, ет.3, ап.11 да заплати на С. В. М. и Ю. В. Д. от с.гр., ул. А..Н. О., № 17 разноски по делото пред ВКС в размер на 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: