1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 19.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7167/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Ю. от [населено място] против решение № 298 от 11.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 249/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което по иск с правно основание чл.29, ал.3 СК в полза на бившата му съпруга М. А. И. е определен по- голям дял от общото им имущество, придобито по време на брака, а именно в размер на 4/5 идеални части. Имуществото включва два недвижими имота- в [населено място] и в [населено място], лек автомобил и движими вещи, описани в решението.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и обжалването следва да се допусне по въпросите 1.При определяне на по-голям дял от общото имущество по чл.29, ал.3 СК дали правно значение има „приносът” или доходът на двамата съпрузи ? 2. Дали значителното несъответствие в приноса на съпрузите следва да се установява само чрез съпоставяне на трудовото им възнаграждение или следва да се държи сметка и за това как бившите съпрузи са изпълнявали по време на брака задълженията си по чл.17 СК? и 3. По-големият размер на трудовото възнаграждение на единия съпруг достатъчно основание ли е за определяне на по-голям дял, след като другият съпруг е изпълнявал съобразно своите възможности задълженията си по чл.17 СК?
Поддържа се, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на ППВС № 5/72 г., както и на р.№ 256/11.07.2011 г. по гр.д.№ 953/ 2010 г., І г.о. , р.№ 64/29.01.1988г. по гр.д.№ 855/87г., ІІ г.о. и р.№ 212/22.04.85г. по гр.д.№ 1095/1984г., ІІ г.о.
Ответникът М. А. И. / ищца по първоначалното дело/ оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Обстоятелствата, които са дали основание на въззивния съд да приеме, че приносът на ищцата за придобиване на общото имущество значително надхвърля приноса на ответника и са обусловили уважаване на иска по чл.29, ал.3 СК са свързани с данните, че ищцата е полагала основните грижи за болното им дете, за домакинството, както и че е имала многократно по-високи доходи. Без да се отрича приноса на ответника, както и че двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си към семейството, работели са и с общ принос и този на близките си са придобили съпружеското имущество, съдът е стигнал до извода, че като цяло приносът на съпругата значително надхвърля този на ответника. Изводите се базират на събраните по делото писмени доказателства във връзка с придобиване на имуществото, както и на свидетелски показания за начина на живот на семейството, продължаване на образованието от страна на ищцата, грижи за семейството и болното им дете, помощ от родителите, трудовата ангажираност и всички други обстоятелства, които съдът е преценил, че имат отношение към предмета на спора.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Въпросите са формулирани без да държат сметка за фактите по делото и за изводите на съда, което противоречи на разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г.на ОСГТК на ВКС, според което правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Така например по първия въпрос- дали правно значение имат приносът или доходът на двамата съпрузи / въпрос, който предполага, че съдът е отдал значение на по-големите доходи на ищцата от трудово възнаграждение/ е формулиран неточно, тъй като от мотивите към въззивното решение е видно, че решаващите изводи на съда са обусловени не само от данните, че ищцата е имала по-високо трудово възнаграждение, а след съвкупна преценка на всички доказателства по делото и на всички други обстоятелства, които биха определил един значително по- голям принос на единия съпруг в сравнение с приноса на другия съпруг. На стр.73 възивният съд изрично е посочил, че трудовото възнаграждение не дава основание да се определи по-голям дял на този от съпрузите, който е получавал по-голямо възнаграждение. По този начин е съобразена задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 65/ 72 г., както и ТР № 63/84г., които в съответстващите им части са приложими и при действието на новия Семеен кодекс, а също и практика, формирана по реда на чл.290 ГПК- напр. решение № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г., II г. о., ГК.
Вторият въпрос също почива на невярна предпоставка, тъй като изводите на въззивния съд не са изградени само от съпоставката на трудовите възнаграждение на страните, но и с оглед на цялостния им принос за придобиване на имуществото и изпълняване на задълженията им към семейството. Същото се отнася и до третия въпрос, който по смисъл повтаря втория въпрос от изложението.
Липсата на точно и правилно формулирани правни въпроси- такива по които се е произнесъл въззивният съд и които са определящи за изхода на делото като обща предпоставка за допустимостта на касационното обжалване, води до недопускане на жалбата до разглеждане, независимо от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Доводите на касатора всъщност се свеждат до такива за необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото, но тези пороци на решението, дори и да ги има, не са самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 11.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 249/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд.
Осъжда И. М. Ю. от [населено място], [улица], № 25, ЕГН [ЕГН] да заплати на М. А. И. от [населено място], [улица], № 108, ЕГН [ЕГН] разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: