3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 243
София, 26.09.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3667/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3334/25.07.2016 г. на П. В. И., чрез адв. Б. Г., срещу определение № 232 от 08.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 278/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 238 от 26.02.2016 г. по ч. гр. д. № 1046/2015 г. на Плевенския окръжен съд. С последното не е прието възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на настоящия жалбоподател срещу заповед № 3020 от 08.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на Плевенския районен съд.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт като немотивиран и с довод, че редът, предвиден в чл. 423 ГПК, е сходен с реда за възстановяване на срок и обжалване на определения, поради което когато въззивният съд не приема възражението на длъжника, го лишава от възможността да получи защита на имуществените си права и това негово определение е преграждащо. Твърди още, че атакуваният акт противоречи на т. 5 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и че позоваването от апелативния съд на т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е незаконосъобразно, тъй като с нея определението по чл. 423 ГПК за неприемане на възражението не било изрично изключено от обхвата на инстанционен контрол от по-горен съд.
Ответната страна не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, съств на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол пред ВКС като преграждащ и постановен от апелативен съд, а разгледана по същество – за неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане частната жалба, апелативният съд приел,
на първо място, че производството по чл. 423 ГПК по характера си е аналогично на това за отмяна на влезли в сила решения. В него окръжният съд не действа като въззивна инстанция, тъй като не извършва проверка на правилността на първоинстанционния акт, обективиран в заповедта за изпълнение на районния съд, а извършва проверка за това налице ли са изрично посочените в полза на длъжника основания по чл. 423 ГПК за закъсняло оспорване на вземането по заповедта чрез възражение по чл. 414 ГПК. Съдът приел, че определението по чл. 423 ГПК не е същинско въззивно, не е преграждащо, нито изрично е предвидено да подлежи на обжалване. Посочил е и това, че съгласно т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, включително актовете по чл. 423 ГПК, не подлежат на касационно обжалване.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Позоваването от апелативния съд на т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е в контекста на това, че дори да се приеме, че в хипотезата на чл. 423 ГПК окръжният съд действа като въззивна инстанция, то неговото определение не би подлежало на обжалване пред ВКС. Тук следва да се посочи още принципното разрешение за характера на производството по чл. 423 ГПК, дадено в т. 15 от същия тълкувателен акт във връзка с дължимата за него държавна такса, като извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Спорът пред ВКС, като въззивна в настоящия случай инстанция, е: подлежи ли на инстанционен контрол пред по-горен съд определението, с което окръжният съд разглежда по същество подадено възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, като извършва проверка за наличието на посочените в същата разпоредба и наведени в самото възражение основания, като го приема с последиците по чл. 423, ал. 2 и 3 ГПК, или не го приема и тези последици не настъпват. С посоченото тълкувателно решение и с последвалата го съдебна практика неизменно се приема, че такова определение не подлежи на обжалване, защото производството по чл. 423 ГПК е уредено като извънредно, отменително и едноинстанционно, подобно на отмяната на влезли в сила решения. Окръжният съд не действа по правилата на въззивното производство, защото не извършва проверка за правилността на издадената заповед за изпълнение, а извършва проверка дали са налице посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Определението не е преграждащо спрямо производството по чл. 423 ГПК, защото с него се изчерпва предметът на това производство, нито е от категорията непреграждащи определения по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона. Следователно то не подлежи на инстанционен контрол.
С оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, следва да се посочи, че само в хипотезата, когато окръжният съд остави без разглеждане възражението на длъжника /напр. поради просрочие -подадено извън едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК от фактическото узнаване на заповедта/, неговото определение се явява преграждащо спрямо производството по чл. 423 ГПК и като такова би подлежало на инстанционен контрол за законосъобразност, като след измението на чл. 274, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ обжалването е пред съответния апелативен съд. Настоящият случай, видно от съдържанието на определение № 238 от 26.02.2016 г. на П. окръжен, не е такъв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 232 от 08.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 278/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: