2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 114
София, 04.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 46/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Общината [населено място], представлявана от кмета Н. К., чрез адвокат А. Б., срещу разпореждане № 4543 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 612/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 2192/23.07.2013 г. срещу решение № 2452 от 20.06.2013 г. по същото дело. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като изводът на въззивния съд за неотстранени нередовности на жалбата е неправилен.
От В. Я. П. – ищца по делото, е постъпил отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК за недопустимост на частната жалба, тъй като подателят не е страна по делото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решение № 2452 от 20.06.2013 г. въззивният съд отхвърлил молбата за присъждане на разноски, подадена от Общината [населено място], която в производството по чл. 344 КТ е заменена от надлежния ответник Обединено детско заведение /ОДЗ/ [населено място].
Касационната жалба срещу това решение е оставена без движение като неотговаряща на изискванията на чл. 284, ал. 1, т.т. 3 и 5 и ал. 3, т.т. 1 и 4 ГПК, но в разпореждане № 3101/29.07.2013 г. като касатор въззивният съд неправилно посочил ОДЗ [населено място] чрез процесуален представител адв. Б., вместо общината. Със становище от 02.10.2013 г. адв. Б. уведомила съда, че от името на посочения за касатор не е подавана касационна жалба и затова не би могла да я поправи, а впоследствие отказала да получи съобщението за същото разпореждане /л. 93 от въззивното дело/, изпратено й в качеството на пълномощник на общината, по съображения, че разпореждането не касае касационната жалба на общината.
С обжалваното разпореждане въззивният съд върнал касационната жалба съобразно правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като приел, че съобщението се счита връчено на основание чл. 51, ал. 3 ГПК, а нередовностите не са отстранени.
Д. за недопустимост на частната жалба като подадена от лице, което няма качеството страна по делото, е неоснователен. Общината [населено място] е била конституирана като ответник съобразно правното твърдение в исковата молба, че е работодател на ищцата. Последвалата замяна на ответника, съобразена с ТР № 1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС и указанията в отменителното решение № 204/23.07.2012 г. по гр. д. № 80/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., не лишава първоначалния ответник от възможността да поиска присъждане на разноски и да обжалва постановения за това съдебен акт – въпросът за основателността на искането е различен от този за допустимостта на извършените от посочения ответник процесуални действия.
По същество обжалваното разпореждане е неправилно.
С т. 24 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато въззивният съд се произнася по отправено до него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път разглежда въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С оглед на това задължително за съдилищата разрешение, неправилни се явяват указанията на въззивния съд, основани на чл. 284 ГПК. Отделно от това, при наличие на подробно мотивирани оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на обжалваното решение при съществено процесуално нарушение касателно приложението на чл. 78 ГПК, въззивният съд не е имал основание да оставя жалбата без движение от гледна точка съдържание на същата. На следващо място, жалбата е подписана от пълномощник, упълномощен с права за процесуално представителство /пълномощно от 16.03.2009 г. на л. 54 по гр. д. № 10/2009 г. на Районния съд [населено място]/ от законния представител на страната, който при това положение не е следвало да подписва жалбата. На последно място, с оглед процесуалния ред, по който се обжалва определението за разноските, неправилно е указанието за размера на държавната такса – 30 лева. Дължимата в случая държавна такса е 15 лева, което и следва да бъде указано на жалбоподателя.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд, който да съобщи на жалбоподателя дължимото от него процесуално действие, както и за последващо администриране на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4543 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 612/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационна жалба вх. № 2192/23.07.2013 г., подадена от Общината [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: