4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
С., 19.08. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1293/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадени в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат М. Б. Р. – пълномощник на А. П. В. и П. П. В., срещу въззивното решение № 784 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 4/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 3029 от 19.10.2009 г. по гр. д. № 9905/2006 г. на Варненския районен съд, дяловете в допуснатия до делба апартамент № 15 в жилищна сграда на [улица][жилищен адрес] в [населено място], са определени на по 1/16 ид. ч. за А. П. В., П. П. В. и Ц. П. В., и 13/16 ид. ч. за Ж. П. В.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата Ж. П. В. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, ответникът Ц. П. В. не е подал писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че собствеността върху апартамента, предмет на делба между наследниците на П. А. В. – съпруга и три деца, е придобита по време на брака на наследодателя и Ж. П. В. като обезщетение със заповед № 2383 от 12.08.1977 г. по чл. 100 З. /отм./ срещу отчужден недвижим имот. Последният е принадлежал на Д. И. С., която прехвърлила на своята дъщеря Ж. П. В. правото на имотно обезщетение на основание чл. 102 З. /отм./. Видно от констативен нотариален акт № 67/1980 г., издаден по реда на чл. 134, ал. 4 З. /отм./, окончателната стойност на жилището възлиза на 12 017 лева и е покрита от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства в размер на 6 017 лева и жилищен кредит в размер на 6 000 лева.
Въззивният съд, като обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, и изложил съображения защо не кредитира двете групи свидетелски показания при преценката за придобиване с изцяло лични средства на съпругата, намерил, че за стойността, изплатена чрез разрешения и отпуснат по време на брака кредит, е налице придобиване в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19 СК от 1985 г. /отм./, а за разликата, като придобита с лични средства, е налице частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./. Оттук съдът заключил, че преживялата съпруга Ж. В. има дял 1/2 ид. ч. на лично основание, а останалата 1/2 ид. ч. наследява заедно с трите деца на наследодателя, или тя притежава общо 13/16 ид. ч., а всеки от останалите наследници – по 1/16 ид. ч.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1. произходът на кои средства, послужили за придобиване на жилище, определя същите като лични, даващи основание за изключване на семейния принос за придобиването му, и 2. отбелязването в констативен нотариален акт, че жилището е придобито чрез собствени средства, достатъчно ли е, за да обвърже съда с извод в тази насока и това води ли до опровергаване на законовата презумпция по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./. Като основание за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика на Върховния съд и на на Върховния касационен съд приемат, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот и следва да се доплати известна разлика в цената, ако това стане по време на брака съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява. В този смисъл е и представеното от касаторите решение № 947 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 4236/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика, защото в мотивите към него съдът е изложил съображения, че след като заповедта по чл. 100 З. /отм./ и доплащането на дължимия остатък от цената е станало по време на брака между Ж. П. В. и наследодателя, то съвместният принос, респективно наличието на съпружеска имуществена общност за разликата, се предполага до доказване на противното. Затова в тежест на противопоставилата това възражение бивша съпруга е да обори тази презумпция и да докаже влагането на лично имущество.
Въззивното решение е в съответствие и с трайната съдебна практика, намерила израз и в представените от касаторите решения /ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС; р. № 904 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г. и р. № 88 от 05.03.2002 г. по гр. д. № 502/2001 г., двете на ВКС І-во г. о.; р. № 267 от 01.04.2002 г. по гр. д. № 795/2001 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 7 от 02.02.2009 г. по гр. д. № 705/2008 г. на Бургаския окръжен съд; решение от 09.12.2008 г. по в. гр. д. № 457/2008 г. на Хасовския окръжен съд/, че обстоятелството дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или представлява лично имущество на единия съпруг, се преценява към момента на придобиване на собствеността с оглед произхода на вложените при това средства. Лично е имуществото, дефинирано в чл. 20 СК от 1985 г. /отм./. То може да съставлява наследени средства, подарени от родителите средства на единия съпруг, средства от личен спестовен влог, набран преди брака и др. п., и предвид този си произход дава основание за изключване на семейния принос за придобиването на имуществото. В разглеждания случай въззивният съд е приел за лични средствата, които съставляват стойността на отчуждения недвижим имот и други собствени средства, общо в размер на 6 017 лева според записаното в н. а. № 67/1980 г. По въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт касаторите не са представили задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или практика на съвилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и поддържаните от тях основания за допускане на касационно обжалване по този въпрос не е налице.
Решение от 23.04.2003 г. по гр. д. № 225/2002 г. и решение № 84 от 28.05.2004 г. по гр. д. № 160/2002 г., двете на Районния съд [населено място], решение № 13 от 04.02.2008 г. по гр. д. № 2430/2007 г. на Пловдивския районен съд и решение от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 285/2007 г. на Русенския окръжен съд не са са влезли в сила. Съгласно разясненията по т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС те не могат да послужат при преценката за наличие на противоречиво разрешаван въпрос като основание касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество.
Решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр. д. № 144/1989 г. на ВС, ІІ-ро г. о., е неотносимо към поставените от касаторите въпроси – в него се приема, че при отхвърляне на иска за пълно преобрзуване на личното имущество в придобитата по врече на брака вещ, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване.
В обобщение, не се разкрива да са налице предпоставки на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите материалноправни въпроси.
К. са поставили и процесуалноправен въпрос за нарушаване правилото на чл. 235 ГПК /чл. 188, ал. 1 ГПК – отм./, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, като основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Като основания за допускане на касационно обжалване поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК и се позовават на Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и решения на отделни състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е свързано с възприемането на фактите по делото от въззивния съд – твърди се, че съдът не е обсъдил част от събраните доказателства, превратно е тълкувал други, игнорирал е неоснователно трети, при липсата на доказателства е приел за оборена законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, основал е изводите си на догадки и предположения, като това е довело до несъобразяване осъществяването на релевантните към спора факти и опорочаване формирането на вътрешното убеждение на съда; до неизясняване на спора от фактическа и правна страна, до постановяване на решението при липса на мотиви, до погрешни фактологични и неправилни правни изводи и в крайна сметка до незаконосъобразния извод относно квотите на съсобственост в допуснатото до делба жилище.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да бъде свързан с начина, по който въззивният съд е възприел фактическата обстановка по делото или с обсъждане на събраните доказателства. Изложеното в този смисъл от касаторите съставлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не може да бъде разгледано в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. И. на съпружеската имуществена общност е приложен от въззивния съд според съдебната практика, представена от касаторите. Обжалваното решение съдържа преценка относно предпоставките за възникване на съпружеска имуществена общност и преобразуването на лично имущество, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 784 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 4/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която дяловете в допуснатия до делба апартамент № 15 в жилищна сграда на [улица], блок 11, 25-ти подрайон на [населено място], са определени на по 1/16 ид. ч. за А. П. В., П. П. В. и Ц. П. В., и 13/16 ид. ч. за Ж. П. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: