3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 27
София, 15.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 7700/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Стана Н. И. е подала в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба срещу определение № 769 от 16.09.2013 г. по ч. гр. д. № 458/2013 г. на Ловешкия окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и представя съдебна практика.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Стана Н. И. е предявила срещу Общинската служба по земеделие [населено място] бряг иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинност на документ – писмо изх. № ПО-05-269/02.06.2011 г. на Общинската служба по земеделие, която уведомява Районния съд [населено място] относно имот № 236009 с площ 121.75 дка и че на основание чл. 10б, ал. 1 и 5 ЗСПЗЗ същият е държавна собственост.
В исковата молба се твърди, че ищцата има правен интерес от иска, тъй като възстановените с протоколно решение № 10/24.08.1992 г. 12.2 дка земи попадат в имота с площ 121.75 дка, който общинската служба по земеделие отказва да възстанови с мотив, че бил застроен и зает от общинска фирма [фирма].
Като взел предвид обстоятелствата по исковата молба и становището на процесуалния представител на ищцата, представено по повод указания за уточняване на правния интерес от иска, първоинстанционният съд приел, че ако ищцата има претенции към спорния имот, тя разполага с други способи за защита, с които реално би и могла да установи собственост върху имота. Затова липсва правен интерес от установяване неистинност на писмото, което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. По тези съображения с определение по протокол № 258 от 05.06.2013 по гр. д. № 831/2012 г. на Тетевенския районен съд производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
С обжалваното определение това определение е потвърдено, като въззивният съд възприел изложените в него мотиви. Добавил, че, обратно на изложеното в исковата молба, в частната жалба се твърди, че ищцата няма претенции за посочения в писмото имот-държавна собственост, тъй като имотът й се намира в друга местност; а решението по гр. д. № 377/2012 г. на Административния съд [населено място] е неотносимо към спора, тъй като е за имоти на други лица.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, ищцата не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване. Сочи, че обжалваното определение противоречи на решение № 20/26.01.2010 г. по гр. д. № 4882/2008 г. на ВКС, І-во г. о., и на представени пред Районния съд [населено място] бряг съдебни актове, и затова е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по частните касационни жалби, касационно обжалване не може да бъде допуснато, без да е посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо не може да се извърши и съпоставка на обжалваното въззивно решение със съдебната практика, на която жалбоподателката се позовава.
На следващо място като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и довод, че обжалваното определение противоречи на три решения по административни дела, с които е доказано, че собствениците не са обезщетени с компенсационни бонове, тъй като няма отказ за възстановяване в съществуващи реални граници, така както имотите са заявени по преписка № 504/1992 г. Предвид конститутивното действие на решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и че страни в административното производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ според константната практика на ВКС и ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС са заявителят и административният орган по поземлената собственост, а тя е страна в административното производство, жалбоподателката твърди, че с това е доказан правният интерес от предявения иск. Обосновава, че е налице случай с прилагането на чл. 302 ГПК, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя съдебни актове.
На последно място според жалбоподателката от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е прилагането на чл. 302 ГПК за влезлите в сила решения на административните съдилища по отношение на обявени за нищожни, т е. за несъществуващи, документи. Поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В посочените две части на изложението отново не е формулиран правен въпрос, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Наред с това самото съдържание на изложението е неотносимо към спорния предмет на иска с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Както посочените разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ и практиката по прилагането им, така и разпоредбата на чл. 302 ГПК нямат отношение към решаващото съображение на съда за недопустимост на заявеното от жалбоподателката искане за установяване неистинност на документ – липса на правен интерес.
В обобщение, в изложението не се поставя въпрос за тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, поради което не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 769 от 16.09.2013 г. по ч. гр. д. № 458/2013 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: