3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
С., 11.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 817/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат С. А. П. – пълномощник на С. Г. П., М. Г. Б. и Д. Т. /Г./ Ф., срещу въззивното решение № 600 от 09.02.2010 г. по в. гр. д. № 869/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците Т. А. Г. и И. Г. Г. не са взели становища.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 236 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 49/2008 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск за ревандикация на 1 726/1 858 ид. ч. от УПИ IV в кв. 66 по плана на[населено място].
Спорът е за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ на ливада с площ 3.023 дка, съставляваща имот № 788, в полза на наследниците на Г. Т. М., с решение № 3931А от 16.09.1999 г. на поземлената комисия. То е издадено въз основа на влязло в сила решение № 491 от 10.06.1999 г. по гр. д. № 381/1999 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен предходен отказ на комисията.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като в този случай не се изисква законност на строителството, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Съдът изложил и допълнителни съображения, свързани с неприключена процедура по възстановяването, предвид липсата на скица, заверена от общинската служба по земеделие и от техническата служба на общината, и констатираната непълнота на информацията в удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Оттук съдът заключил, че решението е постановено при неспазване на законовите изисквания, поради което не е породило желаното от ищците конститутивно действие.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса за тълкуване нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ по отношение обхвата на действие и приложното й поле, като счита, че този определящ изхода на спора материалноправен въпрос е разрешен при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е тълкувал нормата разширително, прилагайки я и за единично изградени постройки, извън комплекса от застроителни дейности, предвидени за имота.
Представеното решение № 135 от 16.07.2004 г. по гр. д. № 151/2004 г. на Смолянския окръжен съд е постановено в административно производство по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС /отм./ вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С оглед разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, то не попада в обхвата на понятието “съдебна практика” по смисъла на закона.
Според решението от 06.06.2003 г. по гр. д. № 69/2001 г. на Бургаския апелативен съд разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ касае не строеж на единични постройки, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, което представлява комплекс от строителни дейности. Същото становище е застъпено и в обжалваното решение. Това тълкуване е в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която нормата регламентира завареното фактическо състояние на имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ и съобразно данните във всеки конкретен случай за наличие на мероприятие или за извършено застрояване, имотът ще подлежи на възстановяване или ще е налице пречка за връщането му на предишните собственици. В тази насока по делото е установено, че теренът, след включването на земята в ТКЗС “Т.”, е станал част от стопанския двор на стопанството и е застроен с няколко сгради. В спорната част от възстановения имот попада масивна стопанска сграда, представляваща сушилня и склад за торове с дървена пристройка със застроена площ 495 кв. м. При тези данни не се установява въззивният съд да е тълкувал разширително нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в противоречие на съдебната практика по сходни казуси. Ето защо определящият за спора въпрос за наличието на пречки за възстановяване на собствеността е решен в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Не се установява и необходимост от друго тълкуване на нормата, с оглед точното прилагане на закона.
Следващият въпрос, преценен спрямо данните по делото, следва да се уточни в смисъл, че решаващо за делото е дали ищците се легитимират за собственици на спорния имот при наличието на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на собствеността, послужило като основание за издаване на положителното решение на поземлената комисия.
Обжалваното решение е в съгласие в трайната практика на Върховния касационен съд и на съдилищата, че при спор за собственост предпоставките за възстановяване могат да бъдат предмет на обсъждане от гражданския съд по възражение на ответника. При констатация за тяхната липса, респективно при наличие на пречки за възстановяване на собствеността, съдът може да не зачете влезлия в сила административен акт – решението на поземлената комисия за възстановяване, а също и решението на съда, с което в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказ за възстановяване на собствеността и възстановяването е постановено. Затова в разглеждания случай съдът е подложил на преценка за законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол акта на поземлената комисия за възстановяване, макар той да е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение. След като същото е постановено при наличие на пречка по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, то не може да породи право на собственост в полза на наследниците на правоимащото лице по чл. 10 ЗСПЗЗ. Придобитите в административната процедура вещни права от ищците са непротивопоставими на ответниците, които са придобили спорния имот в резултат на няколко прехвърлителни сделки, с първата от които Ликвидационният съвет на ТКЗС “Т.” е продал, след проведен търг, правото на собственост върху построените в имота сгради на спечелилия търга.
Трайно установената съдебна практика по приложението на косвения контрол върху съдебните и административни актове за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, осъществяван в исковото производство по спорове за собственост, която е съобразена от въззивния съд по настоящото дело, прави неприложимо поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при които е създадена и се налага осъвременяването й. В разглеждания случай такива предпоставки не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 600 от 09.02.2010 г. по в. гр. д. № 869/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: