3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 01.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 574/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 235 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 3239/2011 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 1028 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 8598/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Е. Г. Ж. в качеството й на етажен собственик в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], иск за отмяна на взето с протокол от 24.06.2009 г. решение относно даване на съгласие на Н. Т. за своя сметка да извърши ремонт и преустройство на собствения си тавански етаж.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата, която поддържа наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация етажната собственост на посочената жилищна сграда, счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищцата /сега касатор/ твърди, че проведеното на 24.06.2009 г. общо събрание на етажната собственост е незаконосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 13, 14, 16 и 17 ЗУЕС относно реда за свикването му, относно представителството, провеждането и вземане на решения: не е уведомена за свикването на събранието, не е залепвана покана на външната врата на жилището й, събрание е проведено на 05.07. 2009 г., а не на 24.06.2009 г., и съставеният на 12.06.2009 г. протокол /че на вратата на апартамента, собственост на ищцата, е залепена покана за събранието/ е с неверна дата.
Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 191/2011 г., състав на ВКС, ІІ-ро г. о., в производство по чл. 290 ГПК е отменил въззивното решение № 1382 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 1596/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото на същия съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила – чл. 235, ал. 2 и 4, чл. 272 ГПК, при обсъждане на събраните в двете инстанции доказателства и мотивиране на съдебния акт.
При новото разглеждане на делото въззивният съд обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително показанията на св. Р. Б. – майка на ищцата, разпитана при предходния въззив. Изложил съображения, че, от една страна, тя е заинтересована от изхода на спора предвид установената родствена връзка, а от друга – свидетелката не е категорична относно релевантните обстоятелства, тъй като в този период не е била добре със здравето си и и не се е интересувала от събранието на етажната собственост. Взети са предвид показанията на свидетеля В. С., тъй като съответстват на представените писмени доказателства и свидетелят не е заинтересован от изхода на делото. По тези съображения въззивният съд заключил, че при свикване и провеждане на общото събрание на 24.06.2009 г. не са допуснати въведените от ищцата нарушения на процедурата, уредена в ЗУЕС. Писмените доказателства, представени с въззивната жалба, съдът приел за неотносими към предмета на спора и затова те не влияят на така формирания извод.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно с определение № 960 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., според което «преценката на показанията на разпитаните като свидетели роднини на посочилата ги страна съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които на тези показания следва или не следва да бъде дадена вяра». Жалбоподателката счита, че действията на Пловдивския окръжен съд са в противоречие с това изискване, тъй като свидетелят С. също е заинтересован от изхода на делото – той е участник в етажната собственост и е подписал протокола за събранието, чиито решения са предмет на предявения от жалбоподателката иск, а съдът, когато е съпоставял показанията на двамата заинтересовани свидетели, не е преценил тяхната достоверност чрез анализ на останалите събрани по делото доказателства.
Макар да не е изрично формулиран в изложението, поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос се свежда до правилата за преценка на събраните по делото гласни доказателства с оглед възможна заинтересованост на свидетелите. Действително, този въпрос е определящ за извода на съда при доказване твърденията на ищцата за незаконосъобразност при провеждане на общото събрание на етажната собственост, а оттам – и на приетите от него решения, предмет на предявения иск. За да се допусне касационното обжалване обаче, следва да са налице поддържаните основания за това, а именно – горният процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно посоченото в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая то не е налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Представената съдебна практика е извън обхвата на задължителната за съдилищата такава, в която съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 2, се включват тълкувателните решения на ВКС и постановленията на Пленума на ВС. Тя е извън приложното поле и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – представено е определение, с което в производство по чл. 288 ГПК състав на ВКС, ІІ-ро г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение. Отделно от изложеното, въззивният съд е процедирал по поставения въпрос по начин, който е в съответствие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК /р. № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г.; р. № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., двете на ВКС, I г. о., и др./, а така също е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд, като е изложил собствени мотиви по събраните в двете инстанции доказателства.
Ответникът по касация не е представил доказателства за сторени в производството пред Върховния касационен съд разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 235 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 3239/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: