Изх. № 26-К-114
Дата:02.06.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 24;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40,, ал. 1, т. 1;
КТ, чл. 124;
КТ, чл. 125;
КТ, чл. 128;
КТ, чл. 247, ал. 1;
КТ, чл. 270, ал. 2.
Относно: Деклариране и заплащане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски в случаите на авансово плащане на трудово възнаграждение, което се възстановява при изплащането на последващи месечни трудови възнаграждения
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ………, Ви уведомявам следното:
Видно от указаното в запитването, представляваното от Вас дружество, в качеството на работодател, изплаща трудовите възнаграждения за текущия месец от 1-во до 10-то число на следващия месец.Работодателят желае да уговори със свой служител изплащане на авансова сума (в размер не по-голям от размера на едно месечно трудово възнаграждение), като предоставеният аванс не се удържа изцяло в текущия месец от трудовото възнаграждение на служителя, а на части от четири последователни трудови възнаграждения. В тази връзка поставените от Вас въпроси са относно начина на деклариране и заплащане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и с оглед относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Задължението на работодателя да начислява и плаща трудово възнаграждение е регламентирано с разпоредбата на чл. 128 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно т. 1 от същата разпоредба, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. На основание т. 2, работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя възнаграждение за извършената работа в размера, уговорен с трудовия договор. Това императивно задължение на работодателя произтича от възмездния характер на трудовото правоотношение, т.е. възнаграждението се дължи срещу насрещно престираната работна сила от страна на работника или служителя. Предоставянето
на трудова сила означава непосредствено изпълнение на трудовите задължения в установеното за това работно време и място на работа. Това е корелативното задължение на работника или служителя по трудовия договор, който се подчинява и на общия режим на договорите. Съгласно чл. 247, ал. 1 от КТ, размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. С чл. 270, ал. 2 от КТ се определя, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Както по смисъла на КТ, така и съгласно трайно установената съдебна практика, трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника/служителя – предоставяне на работната си сила на работодателя, от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно (чл. 124 и чл. 125 от КТ), като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение (чл. 128 от КТ) за извършената работа, т.е. работодателят дължи и съответно изплаща уговореното възнаграждение само за реално положен труд (Решение № 14733 от 14.11.2011 г. по адм. дИзх. № 6510/2011 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 8937 от 20.06.2012 г. по адм. дИзх. № 863/2012 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 376 от 21.11.2011 г. по гр. дИзх. № 329/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 171 от 10.07.2013 г. по гр. дИзх. № 843/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.).
Следователно, авансовата сума, която желаете да изплатите на Ваш служител, по своето естество не е трудово възнаграждение (съответно – част от него), тъй като същата не е дължима за текущ или за предходен месец, през който служителят полага или е полагал труд в дружеството. В тази връзка позоваването Ви на чл. 270, ал. 2 от КТ е неоснователно, поради обстоятелството, че посочената разпоредба регламентира сроковете за изплащане на дължимите трудови възнаграждения – авансово или окончателно всеки месец на два пъти, както и на други периоди, при условие че са договорени такива (например седмично).
Тъй като въпросната авансова сума не може да се третира като доход от трудови правоотношения, същата не подлежи на облагане по реда на чл. 24 и свързаните с него разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Доколкото условията и редът за възстановяването на сумата се припокриват с характеристиките на договора за заем, следва да се уточни, че работодателят и работникът, респ. служителят, са свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и за финансовите взаимоотношения между тях са приложими разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С оглед изложеното, авансовата сума, която желаете да изплатите на Ваш служител в посочената хипотеза, не е свързана с трудовата дейност на лицето и по своя характер не е осигурителен доход по смисъла на КСО. В тази връзка не следва да се декларират и заплащат задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Също така, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска, за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘