Изх. № 26-Ж-1
Дата:16.03.2017 год.
ЗКПО, чл. 10
ОТНОСНО: прилагане на изискването за документална обоснованост на покупката на самолетни билети от авиокомпания Ryanair съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Внаe постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № 26-Ж-1/13.02.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува самолетни билети онлайн, директно от авиокомпания Ryanair. По електронната поща е получено потвърждение за извършения полет и разписка /receipt/ за платената сума. В документа има данни само за лицето, което пътува. От бордната карта е видно реалното пътуване.
Дружеството прави опити да се сдобие с фактура или протокол за извършеното плащане. От авиокомпания Ryanair е заявено, че не се издават фактури за продадените самолетни билети. Получената на електронната поща разписка /receipt/ за платена сума е разходо-оправдателният документ. При свързване с оператор е уточнено, че нискотарифните авиокомпании са освободени от издаването на фактура или протокол на основание европейска директива.
В запитването е поставен следният въпрос:
Може ли дружеството да признае за данъчни цели направения разход за самолетни билети въз основа на получената на електронната поща разписка /receipt/ за платена сума?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО).Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Трябва да имате предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСч, съгласно който счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, следва да бъдат придружени от превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. В НАП е задаван сходен въпрос относно документалната обоснованост (за счетоводни и данъчни цели) на покупка на самолетни билети от авиокомпания Ryanair. Запитването е изпратено за становище до дирекция „Данъчна политика” при , която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник нае компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи.
Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде „сметка“ или „квитанция“. Съгласно чл. 9а от същия регламент, доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура. Следователно щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността ?, то може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката.“
Следва да се посочи, че ЗСч има териториален обхват на действие в България и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия. Предвид това, търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Предвид гореизложеното считам, че щом въпросният документ отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката по смисъла на ЗСч, то и документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘