О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 14.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1989 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №301 от 12.06.09г. по гр.д. №310/09г. на П. окръжен съд е отменено решение №121 от 18.02.09г. по гр.д. №1762/08г. на П. районен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху спорните части от бивш имот пл. №531 от кв.23 по плана на с. Ч. от 1934г., тъй като те попадат в проектирана улица от о.т. 239 към о.т.241, която представлява черен коларски път, както и в придадено място по регулация към съседен парцел, за което регулацията е приложена. Освен това е прието, че не е установена собствеността на наследодателя на ищеца към момента на образуване на ТКЗС, тъй като записванията по разписните книги не са достатъчни за установяване на собствеността, а след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗЗ /ДВ бр.13 от 09.02.07г. правото на собственост не може да се доказва със свидетелски показания.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея се поддържа, че съдът не е преценил обстоятелството, че за част от бившия имот пл. №531 по плана от 1934г. наследодателят П е бил признат за собственик с нотариален акт №43/1976г. /към този момент имотът е имал пл. №504/, а през 1994г. ищецът и брат му са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеални части от същия имот. Поддържа се също, че имотът има земеделски характер, тъй като се използва от ищеца за отглеждане на земеделски култури. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и за предпоставките за успешното му провеждане въззивното решение влиза в противоречие с ТР №2/1996г. на ОСГК на ВС – основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Развива се виждането, че при доказана собственост към момента на образуване на ТКЗС, искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ следва да бъде уважен, а след това общинската с. по земеделие ще преценява дали са налице пречките по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
О. с. по земеделие гр. П. не взема становище по жалбата.
О. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Правният въпрос, определящ изхода на делото, е за предпоставките, от които зависи за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Този въпрос правилно е определен от жалбоподателя. По него обаче въззивното решение не влиза в противоречие с ТР №2/1996г. на ОСГК на ВС. С тълкувателното решение е прието, че предмет на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е основателността на търсеното право на възстановяване на собствеността върху земеделски земите. Със съдебното решение съдът признава или отрича това право, а самото възстановяване се извършва от поземлената комисия, сега ОСЗ. Прието е също, че субекти на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ са лицата, които са били собственици на земеделски земи към момента на включването им в стопанствата. Обжалваното в настоящото производство решение на П. окръжен съд не влиза в противоречие с тези принципни постановки, определящи предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. С него е отречено правото на възстановяване на собствеността върху спорните части от имота на наследодателя П. О. мотив на въззивния съд да отрече това право се свежда до това, че още с плана от 1934г. на спорните части от имота е придаден статут на селищна територия и те не са представлявали земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Те не са били земеделска земя и с последващите изменения на плана от 1968 и 2001г., тъй като и при тях остава отреждането им за улица и за придаваеми части към съседен парцел. Обстоятелството, че улицата не е реализирана, че част от нея представлява коларски път, а друга част – обработваема земя пред къщата на ищеца не отменя факта, че на земята е придаден селищен характер, тя не представлява земеделска земя нито към момента на образуване на ТКЗС, нито по-късно, затова тя не се включва в приложното поле на ЗСПЗЗ. В случая хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима, тъй като не става дума за земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, която впоследствие да е включена в рамките на селищната територия.
По изложените причини не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301 от 12.06.09г. по гр.д. №310/09г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: