О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1196 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №18 от 26.03.09г. по гр.д. №742/08г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение №579/28.07.08г. по гр.д. №598/07г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Г” Е. гр. Х. срещу П. К. Д. от гр. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот №2861405 с площ от 771 кв.м., находящ се в местността “О”, землището на гр. С..
В. съд е приел, че ищцовото дружество е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ “Р” Б. -дъщерна фирма “Г”- Б. , включваща четири поделения, сред които и МСП “ М. С. ”, по баланса към 31.03.91г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. С АДС №8037/24.01.95г. е бил актуван терен от 44800 кв.м., който включва и спорния имот. В акта е отбелязано, че теренът е предоставен за оперативно управление на МСП “М”, рудник С. , в качеството му на правоприемник на У. “Р” С. , съгласно РМС 1460/28.08.62г.; РМС №14/28.01.66г. и протокол от 20.08.62г. С цитираните разпореждания са били отчуждени терени с обща площ от 59 796 кв.м., започнали са процедури по отчуждаване на част от земите, но не са запазени документите, от които може да се установи дали процедурите са завършени и дали терените са били реално завзети. Прието е също, че в информационния меморандум на А. за приватизация, описаният в АДС терен се води като собственост на ищцовото дружество. И на последно място – прието е, че ответникът е във владение на процесния имот от 1975г., през 1991г. го е закупил от бившия му собственик, построил е в него двуетажна вилна сграда, която е узаконил през 1999г.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е собственик на спорния имот по силата на чл.17а от ППЗРДОП /отм./, тъй като този текст не се прилага в случаите, при които държавните имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, не са били усвоени от тях и не са включени като актив в баланса им. Окръжният съд се е позовал на решение №269 от 29.10.07г. по гр.д. №1010/06г. на V ГО на ВКС, което е в този смисъл. Изложени са и мотиви, че придобиването на имота от държавата е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаването на посочените основания – РМС 1460/28.08.62г.; РМС №14/28.01.66г. и протокол от 20.08.62г. Не е зачетена материалната доказателствена сила на АДС, тъй като той е съставен през 1995г., приблизително 4 г. след преобразуването на държавното предприятие и няма данни той да е съставен при условията на чл.81, ал.3 от НДИ /отм./ – във връзка с изготвянето на правен анализ, когато се установи, че предоставените на държавното предприятие недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове или са им зачислени според разделителните протоколи, не се водят по актовите книги или данните не са актуализирани.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържа, че по материалноправния въпрос за елементите на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП /отм./ има противоречива практика на Сливенския окръжен съд, а освен това обжалваното решение противоречи на приетото в няколко други решения на ВКС, които не свързват възникването на правото на собственост по чл.17а от ЗППДОП с фактически действия по усвояване на предоставеното държавно имущество и с вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие. Другият материалноправен въпрос – за елементите от фактическия състав на чл.101, ал.3 от ЗС, както и процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на официалните документи, са свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът в производството – П. К. Д. от гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса за елементите от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ и по-специално – включват ли се в него фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие. Това обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18 от 26.03.09г. по гр.д. №742/08г. на Сливенския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: