О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 25.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3883 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №930 от 10.06.08г. по гр.д. №266/07г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решението от 09.10.06г. по гр.д. №3829/05г. на Пловдивския районен съд, 17 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Г. М. срещу община Р. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху площ от около 198 кв.м., съставляваща част от бивш имот пл. №227 от кв.43 по плана на с. Х., обл. Пловдивска от 1943г., а понастоящем представляваща част от площад в кв.19 по действащия план на с. Х..
По делото е било установено, че със строително разрешение №293/25.06.75г. на РПК „Н” гр. П. е било разрешено да подмени съществуващия дървен павилион върху общинско място – площад в с. Х., със сглобяем железен типов павилион от 72 кв.м. На 21.04.90г., след проведен търг, ищецът С е закупил от РПК въпросния павилион, за което е била издадена фактура. Процедурата по изменение на градоустройствения план и създаване на траен градоустройствен статут на процесния павилион не е проведена успешно. С решение №10 по протокол №39/13.10.98г. Архитектурно – градоустройствената комисия на община Р. първоначално е приела предложения проект за промяна на градоустройствения статут, но с последващо решение №3 по протокол №45/07.12.98г. е уважено възражението на кмета на с. Х. срещу това изменение и процедурата е спряна. Впоследствие, през 2005г., павилионът е съборен и понастоящем върху мястото има изградена детска площадка.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск за собственост върху мястото, върху което е бил изграден павилионът, както и върху прилежащия терен, е неоснователен. Павилионът е имал характер на временна постройка по смисъла на 120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Тъй като не е бил създаден постоянен градоустройствен статут за този павилион, в съответствие с възможността, предвидена в §50а, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /ДВ бр.31/90г./, на ищеца не е била прехвърлена и собствеността върху земята, нито пък му е било учредено право на строеж върху мястото, поради което той не е станал негов собственик.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищеца С. Г. М.. В изложението към нея той сочи, че са налице и трите основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложението на чл.2, ал.3 от ЗОС / в редакцията прпреди отмяната му с ДВ бр.101/16.11.04г./, в противоречие с практиката на ВКС, отразена в решение №1209/27.09.01г. по гр.д. №2353/00г. на ІV ГО и №966 от 06.11.07г. по гр.д. №1320/06г. на ІІ ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, не е съществен по конкретното дело, поради което не може да обуслови наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително, ищецът черпи права от транслативна сделка, по която прехвърлител е кооперация. Прехвърлена е собствеността върху метален павилион, построен от кооперацията през 1975г. върху общинска земя, въз основа на издадено строително разрешение, без отстъпено право на строеж. По въпроса за собствеността, която кооперацията е притежавала, има място за приложение на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС. В случая обаче същественото е друго – че на ищеца е прехвърлена собствеността върху павилион, който е имал статут на временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ и след събарянето и, собственикът на тази постройка не може да претендира за право на собственост върху земята. Следователно – същественият по делото материалноправен въпрос е не за правото на собственост на кооперацията върху процесния павилион, а какви права има лице, построило временна постройка, която не е получила траен градоустройствен статут и която е съборена за осъществяване на предвиденото по плана мероприятие – в случая – площад на с. Х.. По този въпрос жалбоподателят не е посочил основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от него решения на ВКС са свързани с несъществения въпрос за правото на собственост на праводателя му РПК с. П. върху временната постройка. Ето защо в случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №930 от 10.06.08г. по гр.д. №266/07г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: