О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 02.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1667 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1076 от 20.07.09г. по гр.д. №729/09г., Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото в частта по установителните искове за собственост на УПИ *Х-64 и УПИ * по плана на в.з.”Л”, с. К., Варненска област, предявени от Н. И. Ф. и М. И. И. срещу В. Р. В. и В. Д. В. За целта въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция, както в обжалваната част, с която тези искове са били отхвърлени до размер на ? ид.част от процесните имоти, така и в необжалваната част, с която исковете са били уважени за другата ? ид.част, като се е позовал на т.4 от ТР №1/04.01.2001г.
Със същото решение окръжният съд е признал ищците за собственици на ? ид.част от УПИ *,73 и УПИ *,149, а за другата ? ид.част от тези имоти собствеността им е била призната с решението на първата инстанция, което не е било обжалвано в тази част и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че спорните имоти са част от нива с площ от 2 дка, която Й. Т. К. е получила по замяна от ТПС комисия. С нотариален акт №125/1975г. тя дарила на дъщерите си Д. и К. част от този имот, представляваща лозе от 1 декар, с описани в акта съседи. С договор за продажба чрез ОНС по нот.акт №31/78г., Йорданка К. и Д. Д. продали на ответниците в настоящото производство северната част от бившата нива, представляваща тогава лозе от 1 декар, при описани в акта съседи, а по действащия план – процесните УПИ *Х-64 и УПИ *. От своя страна с нот.акт 35/04г. ищците закупили от правоприемниците на първоначалния собственик Й. К. целия имот, представляващ тогава нива от 2 дка, а сега – процесните четири имота: УПИ *Х-64, УПИ *, УПИ *,73 и УПИ *,149.
П. тези данни въззивният съд е приел, че ищците са станали собственици на УПИ *,73 и УПИ *,149, а по отношение на закупените преди това от ответниците УVІІІ-63 нямат правен интерес от установителни искове, тъй като по делото има данни, че те се владеят от ответниците и следователно срещу тях следва да се предявят искове за ревандикация.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни.
Ищците са обжалвали решението в частта, с която е било прекратено производството по отношение на УПИ *Х-64 и УПИ *. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса дали ответниците владеят тези имоти въззивното решение не е съобразено с доказателствата по делото, поради което влиза в противоречие с решение №16 от 03.02.09г. по гр.д. №5299/07г. на ІV ГО; решение №30 от 06.02.09г. по гр.д. №3470/07г. на ІІІ ГО; решение №340 от 28.04.09г. по гр.д. №5754/07г. на ІV ГО и №7/04.02.81г. по гр.д. №84/80г. на ОСГК. По въпроса за реалното съществуване на самостоятелен обект на прехвърлителната сделка по нот.акт №31/78г., от която черпят права ответниците, въззивното решение противоречало на решения №1799 от 22.10.04г. по гр.д. №1337/03г. на ІV ГО и на решение №913/22.12.07г. по т.д. №526/07г. на ТК, ІІ ТО. По въпроса дали е валидна продажбата по нот.акт №31/78г., след като не са спазени изискванията на чл.18, ал.2 и чл.19, ал.2 от ЗСГ, въззивното решение противоречало на решение №483 от 02.03.1970г. по гр.д. №16/1970г., І ГО на ВС. И на последно място – по въпроса за правния интерес от установителен иск, когато спорното право може да се защити с осъдителен иск, се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците са обжалвали въззивното решението в частта, с която установителните искове за собственост на УПИ *,73 и УПИ *,149 са били уважени до размер на ? ид.част от имотите. В изложението към жалбата се поставя въпрос, който се свежда до това: може ли да се извършва разпореждане с реална част от имот, който попада в зона за здравни и курортни нужди, за която обаче няма изготвен дворищнорегулационен план. Въпросът се свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на ищците:
П. въпрос, който се поставя в жалбата, не е по правен проблем, по който има формирана противоречива съдебна практика, а е за начина, по който въззивният съд е третирал доказателствата по конкретното дело. Дали ответниците владеят част от спорните имоти или не е въпрос на конкретна фактическа обстановка и на оценка на доказателствата от въззивния съд, затова няма как да се стигне до противоречие с други съдебни решения, които са постановени при други факти и при други доказателства. Твърдението за неправилна оценка на доказателствата по делото представлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първите три от посочените в жалбата решения на ВС и ВКС по този въпрос засягат доказване на владение, но нямат никаква връзка с казуса по настоящото дело и не може чрез тях да се обоснове наличието на противоречива практика. Решение №7/04.02.81г. по гр.д. №84/80г. на ОСГК пък засяга въпрос, който жалбоподателят не поставя, а освен това решението е постановено при действието на ГПК /отм./, преди измененията му от 1997г. и преди ТР №1/01.04.2001г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, обосновавайки възможността да бъде обезсилено решението на първата инстанция и в необжалваната му част.
Вторият въпрос е за това дали договорът по нот.акт №31/78г. има предмет, при положение, че с него се прехвърля собственост върху реално определена част от имот, която обаче не е обособена като самостоятелна единица в плана. В случая следва да се има предвид това, че през 1978г. имотът е попадал в зона за здравни и курортни нужди, за която обаче е имало изработен само кадастрален план. С други думи – към този имот не могат да бъдат отнесени разпоредбите на ЗТСУ /отм./ и по-конкретно – чл.61, ал.2 и чл.181, ал.2, в действащите към момента на прехвърлянето редакции. Посочените от жалбоподателя решение №1799 от 22.10.04г. по гр.д. №1337/03г. на ІV ГО и решение №913/22.12.07г. по т.д. №526/07г. на ТК, ІІ ТО разглеждат конкретни случаи на липса на самостоятелен предмет на договора, които нямат връзка с настоящия казус. В първото решение е разисквана делба и последваща продажба на имот, попадащ в границите на дворищнорегулационен план, а във второто предмет на разпореждане е била част от сграда, за която не е изяснено дали е представлявала отделен обект на собственост. Във всички тези случаи преценката, която се прави за това дали предмет на разпореждане е самостоятелен обект на собственост, е различна и не може да се свърже с преценката, която трябва да се направи по настоящото дело. Преценяват се различни факти, относими съм различни текстове от закона. Ето защо по този въпрос няма противоречива съдебна практика, която да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос е дали е валидна продажбата по нот.акт №31/78г., след като не са спазени изискванията на чл.18, ал.2 и чл.19, ал.2 от ЗСГ. Въпросът е свързан с възражението на ищците срещу придобивното основание, което им противопоставят ответниците за два от процесните имоти. По този въпрос обаче няма противоречива съдебна практика. Посоченото от жалбоподателите решение №483 от 02.03.1970г. по гр.д. №16/1970г., І ГО на ВС е постановено преди приемането на ЗСГ и не третира въпроси по прилагането на текстове от този закон.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали е допустим установителен иск, при положение, че страната разполага с осъдителен. По този въпрос има установена съдебна практика, затова не се налага по него ВКС да се произнася по повод конкретното дело.
По касационната жалба на ответниците:
П. от жалбоподателите въпрос е за това може ли да се извършва разпореждане с реална част от имот, който попада в зона за здравни и курортни нужди, за която обаче няма изготвен дворищнорегулационен план. По същество въпросът е идентичен с втория въпрос, който са поставили ищците. Въпросът е изяснен в съдебната практика, въззивното решение е постановено в съответствие с нея и затова не следва да се допуска касационното му обжалване на посоченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1076 от 20.07.09г. по гр.д. №729/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: