О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 17.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.2, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №521 от 19.11.08г. по гр.д. №4403/2008г. на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане молбата на К. Г. М. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 28.10.05г. по гр.д. №2267/05г. на Пловдивския окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че молбата е подадена при действието на новия ГПК и е процесуално недопустима, тъй като се основава на отмененото основание по чл.231, ал.1, б.”з” от ГПК /отм./ – решение на ЕС за правата на човека, с което е установено нарушение на Е. конвенция за защита на правата и основните свободи.
Частна жалба срещу това определение е подадена от К. Г. М.. В нея се поддържа, че определението е неправилно, тъй като в случая е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – ново обстоятелство, каквото представлява решението на ЕС по правата на човека от 27.03.08г., с което е установено нарушение на чл.6, §1 от К. за защита на правата на човека и основните свободи. Поддържа се, че в това решение е вменено задължение на държавата да предприеме мерки за възобновяване на вътрешното дело, по което е допуснато нарушението на К. – лишаване от достъп до правосъдие. Жалбоподателят се позовава и на чл.46 от ЕКЗПЧОС, съгласно който държавите, обвързани от К. , са задължени да изпълняват окончателното решение на съда по всяко дело, по което са страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна.
Молбата за отмяна е подадена на 05.08.08г. и за нея важат правилата на действащия ГПК, обнародван с ДВ бр.59/20.07.2007г. В чл.303, ал.1 от ГПК не е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение, аналогична на тази, която се съдържа в отменената уредба – чл.231, ал.1, б.”з” от ГПК /отм./ – при наличие на решение на ЕС по правата на човека, с което се установява нарушение на ЕКПЧОС. От друга страна решението на Е. съд, на което се позовава частният жалбоподател, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, ето защо не може на това основание да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Този текст е аналогичен на стария чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ и има предвид само онези обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на конкретния правен спор, които са съществували още при висящността на спора в инстанциите по същество, но за които страната не е знаела, или не е могла да се снабди с доказателства за тях. С други думи – това основание за отмяна обхваща случаите, при които влязлото в сила решение е неправилно поради невъзможността за страната да попълни делото с доказателствен материал, който е от съществено значение на правилното решаване на спора, поради незнание на определени обстоятелства или поради невъзможността да се снабди с доказателства за тях, въпреки положените усилия. Решението на Е. съд не попада в тази хипотеза и не представлява основание за отмяна на влязло в сила решение при действащия процесуален закон. Освен това – решението не вменява задължение за държавата да осигури възможност да се възобнови производството по конкретния правен спор, както неправилно поддържа жалбоподателят. В мотивите му се съдържа обща препоръка да се въведат в националния правен ред общоприложими и/или ако е подходящо индивидуални правни мерки, за да се прекрати установеното от ЕС нарушение и да се компенсират последиците му. В случая обаче в националната правна система не са въведени такива мерки и не съществува правна възможност за отмяна на влязлото в сила решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №521 от 19.11.08г. по гр.д. №4403/2008г. на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: