1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 11.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1303/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 333 от 27.06. 2012г. по гр.д.№ 684/209г. на Търговищки районен съд е допусната делба между К. М. и Ш. Ш. на движими вещи и недвижими имоти, при посочени в решението дялове. Не е допусната делба на един овчарник в [населено място], както и е отхвърлен иск по чл. 21, ал.1 СК / отм./, предявен от К. М. по отношение на един гараж в [населено място]. Със същото решение по делбата не е уважено възражението на ответника за лична собственост и изключване от делбата на апартамента в [населено място] и нивите и стопанските сгради в [населено място] и П..
Срещу решението на районния съд са били подадени жалби и от двамата съделители. С решение № 150/ 8.11. 2012г. по гр.д.№ 244/2012г. по описа на Търговищки окръжен съд първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на иска по чл.21, ал.1 СК/отм./, както и по отношение допуснатите до делба имоти е оставено в сила, с изключение на гаража, за който е констатирано, че не е включен в иска за делба и затова в тази част решението е обезсилено като постановено по непредявен иск и производството е прекратено.
Решението на въззивния съд е обжалвано от съделителя Ш. Р. Ш.. Той поддържа на първо място твърдение за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че е постановено по недопустимо съединени за съвместно разглеждане в едно производство искове по чл.21, ал.1 СК / отм./ и иск за делба, при положение, че гаражът, за който се претендира пълна трансформация, не е включен в предмета на делбата и затова произнасянето по този иск не е преюдициално по отношение на решението по допускане на делбата. На второ място касаторът изразява несъгласие с допускането до делба на част от недвижимите имоти, тъй като те били придобити по време на фактическата раздяла на страните, което изключва всякакъв принос от страна на бившата му съпруга и оборва презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./ Във връзка с тези оплаквания в жалбата касаторът поставя и правните въпроси, по които следва да се допусне касационното обжалване, а именно процесуалноправният въпрос за допустимостта за съединяване на иск по чл.21, ал.1 СК с иск за делба, при положение, че делбата е за други имоти, а този, за който се претендира наличието на трансформация, не е включен в предмета на делбата, както и материалноправният въпрос за това изключва ли продължителната фактическа раздяла приноса за придобиване на вещи в съпружеска общност и достатъчно ли е за оборване на презумпцията за общ принос да се установи наличието на такава раздяла или следва да се доказва и извънсемейния характер на средствата, с които имуществото е придобито. Поставя се и процесуалноправният въпрос за пълнотата на доклада по чл. 146, ал.1 т.5 ГПК във връзка със задължението на съда, след като е дал правната квалификация на спора и определил кои обстоятелства подлежат на доказване, да посочи как се разпределя доказателствената тежест и да даде указания на страните за кои от твърдините от тях факти следва да сочат доказателства. Допускането на касационното обжалване по така поставените въпроси се обосновава с основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като се представя и практика на ВС и ВКС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва както по отношение на нейната допустимост, така и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С исковата молба са били предявени за съвместно разглеждане два иска- иск по чл.21, ал.1 СК/ отм./ за установяване на обстоятелството, че един гараж, закупен по време на брака, е изключителна собственост на ищцата, тъй като е придобит с нейни лични средства и иск за делба на недвижими имоти, като в последните не е включен гаражът, по отношение на който се твърди наличието на пълна трансформация. Първоинстанционният съд не е направил това разграничение и след като разгледал иска по чл.21,ал.1 СК/отм./ и го приел за неоснователен, включил в делбата и гаражът. Въззивният съд е констатирал, че иск за делба на гаража всъщност не е предявен, поради което приел за недопустимо решението за включване на този обект в делбата и го обезсилил в посочената част. В останалата част, включително относно постановения диспозитив за отхвърляне на иска по чл.21, ал.1 СК/отм./, потвърдил решението на районния съд, което е обусловено от неправилния извод, че има иск за делба и на гаража.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне по първия процесуалноправен въпрос, поставен от касатора, а именно за допустимостта на решението с оглед произнасянето по съединени искове, които подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред. Съгласно задължителното тълкуване в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС при съществуваща вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го подложи на касационен контрол. В останалата част изложението е по материалноправни въпроси, свързани с делбата на бившето съпружеско имущество- т.е. по съществото на спора, поради което произнасянето по тях зависи от отговора на първия въпрос за допустимостта на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/ 8.11. 2012 г. по гр.д.№ 244/ 2012г. по описа на Търговищки окръжен съд.
Указва на Ш. Р. Ш. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 125 лв. и представи вносния документ в съда в 7 дневен срок съобщението, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: