Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-02-187/01.06.2012 г.
ЗДДС,
ДОПК,
чл.12, ал.1
чл.17, ал.3
чл.21, ал.2
чл.133, ал.1
чл.86, ал.3
чл.134
чл.88, ал.3
чл.92
чл.116, ал.1, ал.2 и 3
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-187/ 2012 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Предметът на дейност на „…” ЕООД е реклама и представяне на продуктите с мярка … маркетинг, сервиз и ремонт на домакински уреди. Собственик на капитала на дружеството е „… Холандия”.
„…” ЕООД е посредник в продажбата на продуктите с марка …и не продава стоки от свое име и за своя сметка. Всички фактури към контрагентите в България се издават от името на „. Италия”, като за предоставяните услуги „…” ЕООД получава възнаграждение на месечна база.
През периода 2008-2009 г. „…” ЕООД е издавало фактури към „.”, в които е начислило 20 % ДДС.
Впоследствие „…”, базирайки се на обстоятелството, че това е погрешна практика, е подало искане за възстановяване на начисления ДДС по реда на Наредба Н-11 на Министъра на финансите от 24.08.2006 г. Съгласно Акт за прихващане и възстановяване от 11.12.2009 г. органите по приходите са установили, че ДДС не е следвало да се начислява, респ. не е налице основание за възстановяване на ДДС, начислен неправомерно. Актът за прихващане и възстановяване не е обжалван от „.”.
През 2009 г. дейността на „…” ЕООД е била обект на ревизионно производство по ЗДДС. Органите по приходите не са установили, че данъкът по издадените от „…” ЕООД фактури към „.” е начислен неправомерно.
За да бъде възстановен погрешно начисления ДДС, „…” ЕООД счита, че следва да анулира издадените фактури, в които е начислен данък и издаде нови без ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
С какви реквизити следва да бъдат издадени новите фактури – с текуща дата и посочване на разпоредбата на действащия в момента ЗДДС (чл.21, ал.2) или със съответните дати и номера през периода 2008 г.-2009 г. и посочване като основание за неначисляване„чл.24, ал.2 от ЗДДС (отм.)” ?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.), мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В настоящия случай, за „…” ЕООД не възниква задължение за начисляване на данък. Извършваните от дружеството доставки, които са с място на изпълнение извън територията на страната, не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
През 2009 г. действа разпоредбата на чл.24, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която когато получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата. Предвид цитираната разпоредба, в конкретния случай данъкът се явява неправилно начислен.
Във връзка с неправомерно начисления ДДС, следва да имате предвид разпоредбата на чл.116 от ЗДДС.Съгласно чл.116, ал.1 от ЗДДС е указано, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
Съгласно чл.116, ал.2 и 3 от ЗДДС, за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В новите фактури, които следва да бъдат издадени, като основание за неначисляване на данък следва да се посочи действащата през 2009 г. разпоредба на чл.24, ал.2 от ЗДДС (отм.).
Съгласно чл.133, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), установените задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, могат да бъдат изменени по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, при наличие на някое от изчерпателно изброените законови предпоставки.
Във връзка с горното, следва да имате предвид, че промени в определянето на данъчните задължения от страна на ревизираното лице, по които има влязъл в сила ревизионен акт, би означавало да не се зачете стабилитета на индивидуалния административен акт, ето защо те могат да се реализират само в изрично предвидените законови случаи (чл.133 и 134 от ДОПК).
Съгласно приложение 12 към Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), при анулиране на фактури в данъчен период, различен от този на издаването на документа, те се включват във файл „PRODAGBI.TXT” в месеца на анулирането, като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета на оригиналния запис, но с противоположен знак. Това от своя страна ще доведе до намаляване на резултата за периода на анулирането на доставчика по доставката, като ако бъде формиран резултат за периода ДДС за възстановяване по смисъла на чл.88, ал.3 от ЗДДС, същият се прихваща, приспада и възстановява по реда и условията на чл.92 от ЗДДС.
От описания ред за отразяване на анулирани данъчни документи е видно, че правното действие на анулирането се проявява в текущия данъчен период и не засяга установените с РА данъчни задължения за предходни периоди.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Scroll to Top