ЗДДС, чл.74, aл. 2,ЗДДС, чл.25, aл. 8

Изх. № 53-02-205
25.06. 2012 г.
чл. 25, ал. 8 от ЗДДС
чл. 74, ал. 2 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има учредено право на строежвъв връзка, с което е издадена фактура към учредителите и по този начин е формиран оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
Дружеството подава всеки месец заявление за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, като приходната администрация на основание чл. 176а от ЗДДС издава откази от регистрация.
В тази връзка дружеството не ползва данъчен кредит за покупките на стоки и услуги за строителството на сградата, и не начислява данък на получените авансови плащания по предварителни договори за продажба на отделни апартаменти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли данък в случай, че дружеството бъде регистрирано по ЗДДС на по-късен етап, преди приключване на строителството на сградата и е налице 100% авансово плащане по предварителен договор за продажба на апартамент?
2.Следва ли да се начисли данък към датата на регистрация по ЗДДС за извършените доставки с издаден нотариален акт?
3.Следва ли да се начисли данък върху продажната цена на апартаментите, представляващи обезщетение по силата на учреденото право на строеж?
4. Как следва да се прецени размерът на данъчния кредит за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС, в случай че сградата е построена на етап акт 15 и вече е прехвърлена собствеността върху отделни апартаменти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от закона.
Съгласночл. 25, ал. 2 от ЗДДС определя, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал.4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
По конкретно поставения въпрос в случай, че дружеството прехвърли собствеността на апартаментите в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, тона основание чл. 113, ал. 10 от ЗДДС следва да издаде фактура, като посочи цялата данъчна основа на доставката.
По втори въпрос:
В случай, че дружеството е прехвърлило собствеността на конкретни апартаменти преди регистрация по ЗДДС, за тези имоти не възниква задължение за начисляване на данък, след регистрация на задълженото лице по този закон.
С оглед на предмета на сделката /недвижими имоти/ за дружеството ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, ако аванса е повече от 50 000.00 лева.
По трети въпрос:
Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, за целите на ЗДДС се приема , че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Разпоредбата на чл. 130, ал. 2 и ал.3 от ЗДДС /редакция в сила от 01.01.2009 г./ регламентира, че за всяка от двете доставки данъчното събитие възниква по общите правила на закона, като първата по време доставка представлява авансово плащане за втората по време доставка.
Данъчната основа на извършените доставки според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС във връзка с чл. 130 от с.з., когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
В конкретния случай, предвид описаната фактическа обстановка наоснование чл. 130, ал. 3 от ЗДДС задружеството, като нерегистрирано по ЗДДС лице се счита, че получава авансово плащане за доставка по учредено право на строеж, с данъчна основа пазарната му цена към датата на учредяване, тъй като това е доставката спо-ранна дата на възникване на данъчно събитие. В този случай се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното авансово плащане /чл. 25, ал. 7 от ЗДДС/ и същото формира облагаем оборот за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
За втората доставка /услуга по СМР/, в случай че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, следва не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие /съгласно договореното между страните/, да издаде фактура и даначислиДДС върху пазарната цена на услугата СМР за изграждане на апартаментите представляващи обезщетение по силата на учреденото право на строеж към датата, на която данъкът е станал изискуем и да приспадне авансовото плащане.
Дефиниция за „пазарна цена“ е дадена в пар.1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/- “Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
По четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или чл. 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.
Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;
4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
Според разпоредбата начл. 75 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.
Съгласно описаното в запитването една част от обектите в сградата са продадени преди регистрацията по ЗДДС, а друга част ще бъдат предмет на покупко-продажба след тази дата. В тази връзка при определяне стойността на наличните активи към датата на регистрация по ЗДДС с оглед упражнямване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от закона, следва да се има предвид критерия (базата), която дружеството е приело при определяне сумата на отчетната стойност на отделните обекти в сградата. Възможно е това да бъде строителна стойност, квадратен метър разгъната застроена площ, друга натурална единица.
Когато предприятието изпълнява споразумение за строителство на недвижим имот (сграда) с цел продажба, което не покрива критериите на МСС 11 „Договори за строителство“ от счетоводна гледна точка е налице производство на строителна продукция. Приложимите счетоводни стандарти за тази дейност са ММС 2 „Материални запаси“, както и МСС 18 „Приходи“.
Следва да се има предвид, че дружество, занимаващо се със строителна дейност, трябва да има трайна счетоводна политика за формиране на фактическата себестойност на видовете строителна продукция, годна за продажба на трети лица или за собствено използване и то за всеки етап от изграждане на всяка сграда.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар