Изх. № 94-Н-410
Дата:04.03.2014 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10;
КТ, чл. 68, ал. 1, т. 2.
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 94-Н-410/.2013 г., Ви уведомяваме, постъпилото запитване не съдържа данни, идентифициращо задълженото лице, за което, Вие, в качеството на подател отправяте въпросите, поради което изразяваме принципно становище:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице е назначено на работа със срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) при пълно работно време – 8 часа до завършване на определена работа. Трудовата дейност е извършена от 26.07.2013 до 07.08.2013 г.- за 8 работни дни- по 4 работни дни за всеки месец.
Въпрос:
На какво основание следва да бъде осигурено лицето – за всички осигурени социални рискове (чл. 4, ал. 1, т. 1) или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 2) от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
Към запитването няма приложено копие от сключен трудов договор, от който да са видни уговорените условия, свързани с предоставянето на работната сила, поради което казуса ще бъде разгледан в две хипотези:
?Трудов договор, на основание чл. 68, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/се сключва за завършване на определена работа. Определящо е естеството, фактическата същност на работата, която се изпълнява по трудовия договор и която неизбежно ще завърши в определен момент от времето. Характерна особеност на този вид срочен трудов договор е, че в неговото съдържание не се посочва точно срокът като време или период на съществуване, който да е известен на страните още при сключването му. Времетраенето на трудовия договор се определя чрез точно посочване на работата, която трябва да се извърши. В този случай, времетраенето на трудовия договор се определя от настъпването на едно бъдещо сигурно събитие до завършването на определената в договора работа без фиксиране на краен срок.
Съгласно практиката на ВКС/решение № 1548/28.09.2006 г. и решение № 239 от 03.08.2011 г./ когато срокът на трудов договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му (вид, количество, обем на работата и т.н.), следва да се счита, че липсва уговорка.
По отношение на осигурителното законодателство в тези случаи, наетите лица следва да се разглеждат като лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1.
?Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора.В случаи, че лицата са наети до 5 работни дни през календарния месец, попадат в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 2 от КСО.
Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 2 от КСО – изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011г.). Видно от разпоредбата, тези лица не се осигуряват за фонд „Безработица”.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, или чл. 4а, ал. 1 по Кодекса за социално осигуряване и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /чл. 10 от КСО/.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителни вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година /чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО/.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО /чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
В заключение следва да посочим, че в случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате наразпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
/СТОЯН МАРКОВ/
‘