5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
[населено място] , 30.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1076/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 18/17.01.2018 г. по ч.гр.д№ 3/ 2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Н. С. сумата от 7 829,21 лв. – разноски за първоинстанционното и 15 лева – разноски за въззивното производство.Според жалбоподателя , чл.78 ал. 2 ГПК, на която разпоредба се е позовал съда, е приложим само при произнасяне по съществото на спора, каквото в случая не е сторено, поради прекратяване на производството с оттегляне на иска. В конкретната хипотеза, отговорността за разноски ,според страната , подлежи на уреждане единствено съобразно правилото на чл.78 ал.4 ГПК – чрез възлагане в тежест на ищеца понесените от ответника разноски , каквото не е сторено. Излагат се съображения за неверни фактически констатации относно неизпълнение по договор от 01.12.2011 г. , както и за продължила повече от три години забава на ответника в изплащане на задължението по договор от 01.09.2011 г. и изобщо за наличие на забава,доколкото връщането на сумата не е уговорено с конкретна дата, прието е издължаването й на части и липсва изрично искане на заемодателя за връщането й изцяло. Неправилно ,според жалбоподателя, съдът не е съобразил предоставянето на подходящ срок за изпълнение от ищеца – заемодател, за каквото и още преди подаване на исковата молба ответникът е предприел необходимите мерки.
Ответната страна – Л. Н. С. – не е депозирала становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Л. С., с позоваване на договор за заем – от 01.09.2011 г. , по силата на който е предоставил на [фирма] сума в заем, частично останала невърната – 90 000 лева. Претендира същата като дължима , считано от 31.12.2013 г., поради което обективно съединява претенция за мораторна лихва, в размер на 27 478 лева .Твърди, че е поканил дружеството – ответник в 15-дневен срок да изпълни задълженията си за връщане на сумата и заплащане на обезщетение за забава, но такова не е последвало, макар да е получил отговор, с който вземането се признава от ответника и се обещава издължаване, но не в конкретен срок. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил частично размера на главницата, предвид несъобразено частично плащане, както и изцяло размера на мораторната лихва, поради липса на конкретно уговорен срок за връщане на заетата сума. В хода на производството е последвало плащане от ответника на главница и мораторни лихви, предвид което предявените искове са оттеглени от ищеца и производството е прекратено. С оглед признание за дължимост на главница и лихви в по-нисък от претендирания размер, ищецът е претендирал възмездяване на разноски, съобразно така издължения по-нисък от претендирания с исковата молба размер : 4 229,21 лева държавна такса и 3 600 лева – адвокатски хонорар.
Първоинстанционният съд е отказал присъждането на разноски в полза на ищеца , позовавайки се на неоспорване вземането от ответника предходно на завеждане на делото, периодичните погашения на дълга през годините , вкл. през 2017 г. , както и необходимостта от технологично време за изпълнение на задължението, след поканата на кредитора – ищец,в който смисъл предоставеният от последния 15-дневен срок за изпълнение е отречен като „ разумен” такъв.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и присъдил претендираните разноски. Счел е за достатъчно обстоятелството, че дължимите по исковете суми са заплатени едва след образуване на исковото производство, въпреки предходно отправена до длъжника покана за изпълнение. Изразената единствено готовност за плащане от ответника съдът е счел недостатъчна да обоснове основание за освобождаването му от отговорност за разноски, съгласно чл.78 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1/ Възможно ли е прилагане по аргумент за обратното на чл.78 ал.2 ГПК – т.е. следва ли да се възлагат разноски в тежест на ответника, ако ищецът е оттеглил своя иск по причина, дължаща се на поведението на ответника ? ; 2/ Следва ли подаването на отговор на исковата молба да се приема per se като поведение, което изключва приложението на чл.78 ал.2 ГПК ? ;3/ Следва ли подаването на отговор на исковата молба да се приема per se като поведение, което изключва приложението на чл.78 ал.4 ГПК ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липса на отговор на същите във формирана задължителна съдебна практика.
Страната се позовава и на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК – поради „очевидна неправилност„ на въззивното определение, предвид несъобразяване на съда със следните обстоятелства : уведомяването на ищеца от ответника , че ще получи плащане в разумен срок, след изчисляване на действително дължимата сума / оказала се в по-нисък от претендирания с иска за главницата размер,което обстоятелство, обаче, е съобразено при възлагането на разноските/, както и обстоятелството, че бидейки съдружник в дружеството – ответник ищецът е бил наясно с предприети от ответника действия по осигуряване на необходимите средства за изплащане на дълга.
Конкретната причина за оттеглянето на исковете е плащането в хода на производството, което съдът не е зачел като основателна причина да не възложи разноските в тежест на ответника, съгласно правилото на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като е поведение,следващо, а не предхождащо предявяването на иска, каквото е едно от кумулативно изискуемите в разпоредбата условия, за да би се освободил ответника от отговорност за разноски. Така формулиран, първият от въпросите не е съобразен с действителната фактология на спора, респ. не кореспондира със съдържанието на чл.78 ал.2 ГПК.Дори да се конкретизира с действително съобразеното от съда поведение на ответника, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По приложението на чл.78 ал.2 ГПК, в аспект на извършено след завеждането на иска плащане на претендираното, е формирана богата и непротиворечива съдебна практика / опр. № 843 по ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., опр.№ 300 по ч.гр.д.№ 245/2012 г. на ІV г.о. , опр.№ 626 по ч.гр.д.№ 275/ 2010 г. на ІV г.о. , опр.№ 277 по ч.гр.д.№ 2432/ 2014 г. на І г.о., опр.№ 388 по ч.т.д.№ 831/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. / , в която еднозначно се приема, че ако ответникът е дал повод за завеждането на иска, заплащането на вземането в хода на производството, предопределило оттегляне или отказ от иска, както и друго поведение на ответника, последващо завеждането на иска, предвид което е отпаднала необходимостта от съдебна защита,не са обстоятелства освобождаващи го от отговорност за разноски.
Вторият и третият въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е мотивирал решаващите си изводи, за ангажиране отговорността на ответника, със съображения относими към подаването и съдържанието на отговора на исковата молба. Приел е, че единствено обещанието да се плати, непоследвано от такова, в предоставения от кредитора срок, не обуславя извод за поведение, с което длъжникът не е дал повод за завеждане на иска. И тук се явява необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които жалбоподателят дължи доказване съществуването на противоречива практика по тълкуване на правна норма, приложима за разрешаване на правния спор, явяваща се непълна, неясна или противоречива / каквито чл.78 ал.2 и ал.4 ГПК настоящият състав не намира , че са / или обосноваване предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването й, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – „очевидна неправилност”. Същата,в случая, се обосновава с обстоятелства, сочени като несъобразени от въззивния съд, но счетени за решаващи, с оглед формирането на различен правен извод. Като такава, обосновката съставлява довод за неправилност, поради процесуално нарушение – несъобразяване на евентуални доводи и доказателства – съобразно основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че предложеното от страната обосноваване на „очевидната неправилност” не кореспондира с никоя от преждеизложените възможности , предпоставя съобразяване на обстоятелство, по което съдът не се е произнасял / знание на ищеца, за релавантни относно изпълнение на задължението на ответника факти, в качеството му на съдружник /, макар изрично да е коментирал обещанието да се плати като ирелевантно, т.е. дали е налице нарушение предпоставя изследване на обстоятелствата по въвеждането му в спора , а от друга страна непроизнасянето по това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обоснове решаващ извод, предпоставящ различен от дадения във въззивното определение правен резултат, с оглед останалите решаващи мотиви на атакуваното определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18/17.01.2018 г. по ч.гр.д№ 3/ 2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :