О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
[населено място], 08.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2509/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
С определение № 2071/22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2617/17 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 25985/27.02.2017 г., подадена от М. С. Закка, чрез адвокат Х. М., срещу определение № 3063 от 02.02.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 13988/2015 г., с което е отхвърлено искането на настоящата жалбоподателка за възобновяване на производството по делото.
Срещу определението на САС е подадена частна касационна жалба от М. С. Закка, чрез адв. Х. М., в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Претендира се допускане до касационен контрол и отмяна на определението на въззивния съд, като вместо него се постанови определение, с което се възобнови производството по гр.д. № 13988/15 г. на СГС.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗД [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение съобрази следното:
С определение №26144/29.12.15г. по гр.д.№13988/15г. е спрял образуваното по иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ производство поради данни за наличие на висящо наказателно производство ,решението по което би било от значение за правилното разрешаване на спора /осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК/. С определение № 3063/ 02.02.2017 г.,произнесено по молба на ищцата М. Закка за възобновяване на производството, първоинстанционният съд, е констатирал, че не са отстранени пречките за движение на делото, поради което е отхвърлил искането , основано на разпоредбата на чл.230 ГПК.
За да потвърди така постановения съдебен акт, САС е установил, че водачът на застрахованото МПС А. М. М. е осъден с присъда № 2/15.01.2016 г. по н.о.х.д.№ 357/2015 г., която е отменена с решение № 96/13.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 132/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд Пазарджик; с последващо постановената присъда № 50/24.11.2016 г. по н.о.х.д. № 330/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, подсъдимият А. М. М. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, но няма данни присъдата да е влязла в сила. Според въззивния състав, възобновяването на делото, предпоставя пречките за неговото развитие, довели до спирането му, да са отпаднали. Доколкото в конкретния случай наказателното производство все още не е приключило с влязъл в сила акт, въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по гр.д. № 13988/15 г. на СГС.
В представеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя като значим за изхода на това производство въпросът „Поради каква причина не се възобновява спряно гражданско производство, ако е установено авторството на деянието по наказателно производство, заради което именно е спряно гражданското?“. Поддържат се с посочения въпрос допълнителни предпоставките за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, които се обосновават с наличието на практика на ВКС в различен от разрешения от въззивния съд смисъл и на законови празноти, налагащи създаването на съдебна практика за преодоляването им.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на определението на САС до касационен контрол.
Буквалната формулировка на поставения от частния касатор въпрос изначално лишава същия от правен характер по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Въпросът изисква отговор,интерпретиращ мотивите на въззивния съд да откаже възобновяването на производството,което го прави такъв по правилността на решението в противовес с постановките на т.1 от посоченото тълкувателно решение.В себе си въпросът съдържа и фактически невярно твърдение за установено авторство на деянието.Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК само влязлата в сила наказателна присъда има обвързващо действие за гражданския съд по отношение на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,наличие на каквато в случая нито се твърди,нито обективно се установява.Доколкото с въпроса не се осъществява общия критерий за допустимост това е достатъчно да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивния съдебен акт.Дори да би бил изведен чрез преформулиране на въпроса такъв,който да е от значение за изхода по конкретния казус,не се констатират предпоставки за приложимост на който и да е от сочените допълнителни критерии на т.1 и т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. В изложението нито се сочи задължителна съдебна практика,разрешаваща конкретен въпрос,който да е бил решен от въззивния съд в противоречие с нея,нито се обосновава необходимост от създаване на такава по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага да бъде постановен отказ определението на САС да бъде допуснато до проверка по същество.
Така мотивиран , Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2071/22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2617/17 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.