О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№548
София 14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 2150/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], обл. София против определение № 433 от 04.07.2016 г. по ч. т. д. № 343/2016 г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по жалбата – [фирма], [населено място] река,обл. Варна и [фирма], [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, частният касатор е формулирал пет въпроса, свързани с допустимостта на издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на суми, събрани в производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, която впоследствие е била обезсилена, както и касаещи допустимостта на иска по чл.124,ал.1 ГПК- установителен иск за несъществуване на вземането по този обратен изпълнителен лист.Тези въпроси частният касатор е обвързал с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Посочил е, че въпросите били с „голяма практическа значимост”. Посочил е още, че в разглеждания случай заповедта за изпълнение е била обезсилена като резултат от прекратяване производството по чл.422 ГПК, като е развил разбирането си, че проведеното арбитражно производство съставлявало продължение на заповедното и че към момента на обезсилване на заповедта за изпълнение, вече е било постановено арбитражно решение, което е установило вземането, предмет на обезсилената заповед за незабавно изпълнение.
Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, същите обосновават единствено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага доводи за това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи по основанието, тъй като такъв довод не е твърдението, че въпросите били с голяма практическа значимост, нито развитото разбиране на страната по тях. Още повече, че по отношение на въпросите, свързани с допустимостта на издаване на обратен изпълнителен лист е налице и тълкувателна практика на ВКС- т.13 ТР ОСГТК № 4/13г. изрично мотивирала хипотезите, при които се издава обратен изпълнителен лист, една от които е аналогична на разглеждана – прекратяване на иска по чл.422 ГПК и обезсилване на заповедта за изпълнение. Т.е. тази задължителна практика дава отговор на поставените въпроси от частният касатор, като рефлектира върху отговора на всички въпроси, които същият е поставил във връзка с предявеният иск по чл.124 ГПК, тъй като фактическите обстоятелства изложени от страната в исковата молба, са свързани пряко с допустимостта на издаване на обратния изпълнителен лист и основанието на което е издаден, свързано с прекратеното заповедно производство, в хода на което е събрана предварително сумата, предмет на обратния изпълнителен лист. Освен това страната е разполагала и с други начини на защита на твърдяното като накърнено нейно субективно право, с оглед решението постановено от арбитражния съд, в производство различно от съдебното. Тези права могат да бъдат реализирани както чрез обезпечение на вземането, установено с арбитражното решение, така и в изпълнителното производство при предявяване на осъдителен иск пред арбитражния съд, след като същият е установил вземането и съответно реализиране на присъденото по него. След като е налице задължителна практика, по поставените от страната въпроси, то по тях е изключено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Доводите на страната за неправилност на постановеното определение са ирелевантни спрямо настоящата фаза на производството, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, какъвто довод страната не обосновава.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 433 от 04.07.2016 г. по ч. т. д. № 343/2016 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: