О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
[населено място] , 14,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2659/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Б.,Н. В. Б. и Л. Й. Г. против решение №1011/19.05.2015г. по в.гр.д.№740/15г. на Софийски апелативен съд 8 състав в частта,с която е отменено частично решение №148 от 27.11.2014г. по т.д.№8/2014г. на Софийски окръжен съд и са отхвърлени предявените от тях срещу З. [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за сумите над 65 000 лв. до 117 000 лв. за всеки от ищците В. Б. и Н. Б. и над 60 000 лв. до 108 000 лв. за ищцата Л. Г.,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд. Касаторите изразяват несъгласие с извода на съда за наличие на 50% съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП,поради неправилно пресичане на пътното платно,считайки същия за твърде завишен и несъобразен с фактите по делото. Твърдят,че съдът не възприел правилно механизма на ПТП ,поради липса на анализ на всички доказателства,установяващи възможните начини на възприемане един – друг на участниците в инцидента с оглед възможността за предотвратяването му. Вместо това , считат,че решението на въззивния съд е основано на предположения за факти и обстоятелства, които е вероятно да са се осъществили. Касаторите твърдят изцяло липса на съпричиняване от страна на пострадалата,евентуално за намаляване на отчетения процент за такова при определяне размера на обезщетението, считайки същия за не повече от 10%,както е определил първоинстанционният съд.
Ответникът по касация О. [фирма] не е взел становище по касационната жалба и по искането за допускането й до разглеждане на посочените в изложението основания.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяването на решението си въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за неимуществените вреди,причинени на ищците, в резултат на възникналото пътно-транспортно произшествие, причинило смъртта на тяхната наследодателка – съпруга,майка и дъщеря, при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. За да отмени частично решението на първата инстанция и да отхвърли исковете за посочените разлики,съдът се е позовал на безспорните или установени от свидетелски показания факти, че пострадалата е пресичала пътното платно на кръстовище без пешеходна пътека и без светофарна уредба за пешеходци,а само с такава за коли при пешеходен подлез в близост; при натоварен трафик и на смрачаване.Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗДвП,приемайки,че при конкретните обстоятелства законодателната забрана за пресичане на кръстовището от пешеходец /при четирилентово пътно платно/ е безусловна, а правилото на §54 от ДР на ЗДвП /според което на кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение/ е неприложимо,поради липса на тротоар или банкет на отсрещната страна. Поради липса на преки очевидци,които да бъдат разпитани относно точния механизъм на произшествието, съдът е взел предвид дадените от вещото лице възможни варианти,като за най-вероятен е приел този,според който пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на червен за колите светлинен сигнал; безпрепятствено е преминала първите три ленти; достигайки до четвъртата лента за колите бил подаден жълт сигнал /за около 2 секунди/,след което зелено,поради което движещият се по тази лента автомобил не е намалил скоростта си на движение преди кръстовището и е последвал ударът. При така възприета от въззивния съд фактическа обстановка е направен извод,че приносът на пострадалата за настъпването на ПТП е бил в значителна степен,но, като е съобразил липсата на доказателства водачът да не е имал видимост,което би изключило или намалило отговорността му, както и предвидените в закона по-високи изисквания към шофьорите като участници в движението,съдът е определил съпричиняване наполовина.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил четири правни въпроса от значение за решаването на делото,за които твърди,че са разрешени в обжалваното решение в противоречие с трайната задължителна съдебна практика на ВКС /основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК/. Формулирани са по следния начин: 1. Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказан по категоричен начин,без каквито и да било съмнения?; 2.Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,ако не е доказана обективна възможност същият да предотврати настъпване на вредата?; 3. Следва ли,с оглед правилното приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД при преценка на процента на съпричиняване съдът да съпостави действията или бездействията на пострадалия с тези на деликвента,за да се определи справедливо приноса му в съпричиняване на вредите? и 4. Вменил ли е законодателят в ЗДвП по-голяма отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на пешеходците и следва ли това да се вземе предвид при определяне на квотите на съпричиняване на вредоносния резултат?
Първият от така поставените въпроси е формулиран некоректно и почива на неправилно тълкуване мотивите,изложени от въззивния съд. Изводът му за наличие на съпричиняване е основан не на предположение, а на обективния и признат и от двете страни факт,че пострадалата е пресичала пътното платно на необозначено за целта място в нарушение на правилата за движение на пешеходците,регламентирани в чл.113 от ЗДвП.
Вторият въпрос е вътрешно противоречив и логически несъвместим с предпоставките за приемане наличие на съпричиняване.При наличие на констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия,водещо обективно до възникване на риск за живота и сигурността му, въпросът дали обективно е било възможно или не пострадалият да предприеме действия по намаляването на този риск, е ирелевантно и поради това с този факт не би могло да се обоснове по-голяма тежест в причиняването на вредата на другия участник в ПТП. Предвид това първите два въпроса нямат характер на правни и следователно не отговарят на общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос, по начина,по който е формулиран,не би могъл да получи отговор, с който да се постигне различен за касатора резултат, доколкото в изложените от въззивния съд мотиви при определянето на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, поведението на двамата участници е обсъдено. Не се констатират сочените едновременно допълнителни критерии на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Решението на САС не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК – цитираното решение №118/27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, първо т.о. Последното е постановено при допуснато обжалване във връзка с въпроса за приложението на разпоредбата на чл.108 ал.2 от ЗдВП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадал пешеходец, при различни от конкретните за настоящия случай обстоятелства,свързани със съпричиняването – движение на същия по пътното платно по посока на движението на ППС в нарушение на посочената разпоредба /а не пресичане на пътното платно на неразрешено място/. В същото решение е прието,че при определянето на степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения,за да бъде установен действителният обем,в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие,но разпределянето на отговорността на всеки от тях зависи от конкретната преценка на обстоятелствата при всеки отделен случай. В настоящия случай въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с посочената практика,доколкото е извършил такава съпоставка,като е взел предвид конкретните установените по делото факти. С оглед на това, основание за прилагането на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не се констатира. Няма основание да се приеме и наличие на критерия по т.2 на същия член – цитираното и представено в подкрепа на твърдението на касатора за противоречива практика между различните състави на САС решение №2298/11.12.2014г. по гр.д.№2773/2014г. на ГК 7 състав няма данни да е влязло в сила,съгласно постановеното в т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Последният въпрос е релевантен,тъй като е свързан с изложените от въззивния съд решаващи мотиви при определянето на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата,с който е намалено присъденото на наследниците й обезщетение. Във връзка с този въпрос касаторите са цитирали и приложили към изложението задължителна съдебна практика, отчитаща по-големия обем отговорност на водачите,възложен им със ЗДвП – решения по чл.290 от ГПК – №118/27.06.2014г. по т.д.№3871/13г. на ВКС ТК I т.о., №97/06.07.2009г. по т.д.№745/08г. на ВКС ТК II т.о., №33/04.04.2012г- по т.д.№172/11г. на ВКС ТК II т.о., №43/16.04.2009г. по т.д.№648/08г. на ВКС ТК II т.о. Решението на въззивния съд е съобразено с тази практика. Видно от мотивите му съдът е приел,че именно нарушението на правилата за движение на пешеходците,допуснато от пострадалата,е довело до настъпването на ПТП.При липса на влязла в сила присъда, установяваща вината на водача със задължителна за гражданския съд сила и при наличие на данни за управляване на автомобила със скорост,близка до разрешената за населени места и преминаване на разрешен светлинен сигнал,съдът е съобразил именно вменената му от законодателя по-висока отговорност и е определил причиняване от двете страни наполовина. По този начин,макар приемайки процент на съпричиняване за страните,различен от приетите в посочените решения по чл.290 от ГПК,съдът не е разрешил поставения от касаторите материално-правен въпрос в противоречие с цитираната съдебна практика,която от друга страна няма задължителен характер в частта им, касаеща размерите на процента съпричиняване. По тези съображения не следва да се приеме наличие на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Като краен извод, основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касаторите решение няма.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1011/19.05.2015г. по в.гр.д.№740/15г. на Софийски апелативен съд 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.