4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място] , 28.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2144/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” против решение № 673/16.05.2018 г. по гр.д.№ 1390/2016 г на Пловдивски окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 991/21.03.2016 г. на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 15251/2014 г., са отхвърлени предявените от касатора против Р. В. М. обективно съединени искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, за установяване дължими от ответника суми, в размер на 24 446 лева – главница , ведно със законната лихва върху същата от 21.05.2013 г. до окончателното й изплащане и в размер на 272,44 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата, за периода от 11.04.2013 г. до 20.03.2013 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5578/03.06.2013 г. по частно гр.д.№ 8339/2013 г. на Пловдивски районен съд. Касаторът обжалва решението като неправилно, квалифицирайки порока като противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложението на касационната жалба следва обстоятелствената част на исковата молба и като касационен довод, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, посочва единствено несъобразяването на събраните по делото доказателства и обосноваване решаващия извод за отхвърляне на исковете, с факта на междувременно прогласената нищожност на заповед № 03-160-РД/50 от 06.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие„ – Пловдив, с решение № 329/07.03.2017 г. по адм.дело № 1303/2016 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 1815/12.02.2018 г. по адм.дело № 4534/2017 г. на Върховен административен съд. Страната намира, че това обстоятелство не предпоставя неоснователност на исковете, тъй като „ липсва идентичност в предмета на спора по настоящото и спора по адм. дело № 1303/2016 г. на Административен съд – Пловдив”.
Ответната страна – Р. М. – оспорва допустимостта на касационната жалба, като подадена извън преклузивния срок по чл.283 ГПК, считайки че се касае за подаване по пощата, предпоставящо наличието на пощенски плик и съобразяване датата на пощенското клеймо. Недопустимост поддържа и поради неформулиране на касационни доводи , по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.В евентуалност оспорва основателността на касационната жалба и наличие на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на правен въпрос и обосноваването му в някоя от допустимите хипотези на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, при надлежно удостоверени, при приемането й в регистратурата на Окръжен съд – Пловдив, факт на получаване чрез куриер и дата на изпращане на пратката – 04.07.2018 г., спрямо която преклузивният срок за предявяването е спазен. Липсата на касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК предпоставят нередовност на касационната жалба, отстранима от администриращия съд, но в случая не е налице, макар да се касае за един единствен касационен довод, относим към порока „съществено нарушение на съдопроизводствените правила „ – непроизнасяне съобразно всички доказателства по делото, доколкото единствено съобразеното от съда обстоятелство не изчерпва дължимия от съда анализ на установените факти и мотивиране съобразно същите. Следователно, налице е редовна касационна жалба, подадена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
ДФ „ Земеделие „ е предявил по реда на чл.422 ГПК установителни искове , за дължими от ответника суми, като подлежащи на връщане, предвид разваляне на сключения между страните договор № 16/112/01402 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства за млади фермери” по Програма за развитие на селските райони , за периода 2007г. – 2013г. , подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на този договор ответникът – бенефициер е получил сумата от 24 446 лева. Неподадена в срок, редовно документирана заявка за второ плащане, съгласно т.5.1 от договора, по твърдение на ищеца лишава ползвателя от възможността да докаже ,че е изпълнил поетите договорни задължения, в т.ч. и условието на чл. 8 ал.1 т.4 от приложимата Наредба № 9 / 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства на млади фермери „ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013 г.- да изпълни основните дейности и цели, предвидени в одобрения бизнес план , в договорения срок. На основание чл.4.4 б.”е” и чл.5.1 от сключения договор във връзка с чл.33 ал.1 от Наредбата и чл.87 ал.2 ЗЗД се твърди възникнало право за Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие” да откаже второ плащане, предвид неизпълнението на ответника, както и да иска възстановяване на предоставената сума от 24 446 лева, поради разваляне на договора. Посочил е,че със заповед № 03-169/РД/06.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие „ – Пловдив , издадена на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.33 ал.1 от преждепосочената Наредба , е отказано второ плащане и е отправена покана за връщане на полученото, на основание чл.87 ал.2 ЗЗД.
За да отмени първоинстанционното решение за уважаване на исковете и отхвърли същите, въззивният съд се е позовал изцяло на обстоятелството, че в хода на производството преждепросочената Заповед на Директора на ОД „Земеделие„ – Пловдив е обявена за нищожна, при обжалването й по административен ред. Доколкото исковете се основават на упражнено потестативно право за разваляне на договора – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – и заповедта материализира същото, съдът е счел, че с прогласяване на нищожността й разваляне не е настъпило и следователно липсва основание за връщане на даденото по сключения договор.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира единствено въпроса : Налице ли е идентичност в предмета на спора по гр.д.№ 1390 / 2016 г. на Пловдивски окръжен съд / въззивното производство / и адм.дело № 1303/2016 г. на Административен съд – Пловдив / по атакуване на Заповед № 03-169/РД/06.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие„ – Пловдив / и следва ли предявените от ДФ „Земеделие„ искове да бъдат отхвърлени, въз основа на обявен за нищожен административен акт ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Така формулираният въпрос е фактологичен, тъй като предпоставя преценка за идентичност в предмета на два конкретни правни спора и отговор, дължим в производството по чл.290 ГПК и след допускане на касационното обжалване, въз основа на касационните доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, съобразно конкретиката на тези спорове. Въпросът / във втората си част / предпоставя и директен отговор за правилността на въззивното решение, без да е относим към конкретна правна норма или принцип, допускайки еднозначен, общозначим отговор по тяхното приложение. Формулираният в касационната жалба касационен довод за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила / дадената от страната квалификация на порока – като противоречие с материалния закон и необоснованост – е неподкрепена с релевантни за същите обстоятелства / предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос или обосноваване противоречие с императивна правна норма, за приложението на която съдът следи служебно. Дори да би се пренебрегнала фактологичността на въпроса, същият не кореспондира с мотивите на въззивното решение, което не твърди идентичност в предмета на двете производства, а приема, че развалянето на договора, като основание за предявените претенции, не е настъпило, предвид предявяването му с административния акт / заповедта /, обявен за нищожен и следователно непораждащ валидни правни последици. Така правните последици от прогласената нищожност на административния акт са обусловили извод за липса на валидно упражнено потестативно право на разваляне, а не извод, че нищожността на административния акт предпоставя сама по себе си неоснователност на исковете.
Предвид преждеизложеното, не се обосновава общия селективен критерий по чл.280 ГПК, поради което коментар на допълнителния селективен критерий е излишен.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 673/16.05.2018 г. по гр.д.№ 1390/2016 г на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: