Изх. №23-22-2242
23.11.2016 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява международни превози на товари. Към преписката е приложена фактура от македонското дружество за платени пътни такси.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че македонското дружество е предоставило за ползване на „“ ЕООД електронни карти за безкасово плащане на пътни такси за преминаване на територията на Европейския съюз и извън него, за което се издава фактура.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството, да издаде протокол за самоначисляване на данъка върху стойността на платените пътни такси?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, когато пътната инфраструктура се използва срещу заплащане на пътна такса, като размера й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние, може да се приеме ,че съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси и винетки е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси и винетки е на територията на съответните държави членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени същите.
В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната и протокол за по чл. 117 от ЗДДС не следва да се издава.
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор с македонското дружество се дължи възнаграждение за ползването напредоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството получател е установено на територията на страната и за него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘