4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 15,12, 2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2040/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ТД [фирма] –гр.София срещу определение № 1577 от 09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 3494/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Ответникът по жалбата – [фирма], [населено място] е на становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като счита, поради това, същата за нередовна с оглед изискванията на производството по чл.274, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
С определението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение №4035/28.05.2015 г., постановено по т.д. № 1893/2013 г. от Софийски градски съд, т.о., с което е оставено без уважение искането на [фирма], [населено място] за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, с оглед поддържаното основание за възстановяване на срок, че дори и двамата управители да са били възпрепятствани да получат лично книжата, то те са били длъжни да организират получаването им на адреса на дружеството при тяхно отсъствие. Въззивният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, за това, че непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и чл. 133 ГПК не може да бъде отсъствието на представител на дружеството от адреса му на управление, поради командироване, а такова би било обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, тъй като не е могла и не е била длъжна да предвиди. Съдът е изложил и кратки мотиви относно твърдението на настоящият частен касатор, за нередовно връчване на книжата по делото и по-конкретно относно оплакването, че не е било отчетено във връзка с редовността на връчването, че на адреса не е било залепено съобщение. Разгледал е този довод по същество, като е приел, че разпитаният пред него свидетел не установява соченото от страната, че обявление не е било залепено, въпреки изразеното разбиране, че оплакването не следва да се разглежда, тъй като се прави за първи път с частната жалба.
Противно на твърдяното от ответника по частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е приложено в срок. С него частният касатор поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси:: „ 1.За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните при формулиране на изводите си за крайния изход на делото”; 2/.” Следва ли въззивният съд да излага собствени правни изводи, когато потвърждава първоинстанционния съдебен акт”.; 3/. „Следва ли в производството по чл. 64, ал. 2 и сл. ГПК съдът да обсъжда процедурата по призоваване на молителя, когато същият е направил такова възражение с оглед установяване и на обстоятелството дали срокът е започнал да тече и как следва да процедира горестоящият съд, когато установи нередовност на процесуалното действие, което е следвало да бъде начален момент на същия срок?”. Касаторът поддържа, че „илюстрация на противоречието по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК” по първият процесуалноправен въпроса са : ППВС №7/65 г., т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 216/4.01.2011 г. по т.д. № 87/2010 г. на ІІ т.о., по вторият въпрос – решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. и по третия въпрос – определение № 278/13.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1929/2013 на І г.о.- служебно приложени. Накратко е посочено, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК бил въпроса за критериите за определяне на дадено обстоятелство като непредвидено. Страната е мотивирала разбирането си с това, че въпреки наличието на практика на ВКС по чл.64, ал.2 ГПК, тя не давала отговор на поставения въпрос, тъй като разглеждала отделни хипотези, а не обобщаващ критерий. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на определението до касационно обжалване.
Първият поставен въпрос е общ и необоснован с конкретно правно действие – необсъждане на доказателство, респективно довод, чието разглеждане би рефлектирало върху обжалвания правен резултат, поради което същият не отговаря на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият поставен въпрос също не покрива изискванията за наличие на общо основание, като свързан с оплакването за неправилност на акта/ сравни твърдението във въззивната жалба за липса на мотиви/, доколкото съдът е изложил собствени мотиви, а страната не го е обосновала с конкретен правен извод, респективно обвързала допълнително с твърдения за наличие на такъв, което да характеризира поставеният въпрос като отговарящ на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разясненията за правното съдържание на понятието дадени с т.1 ТРОСГТК №1 /09г. Третият поставен въпрос е релевантен, тъй като е свързан с решаващ извод на състава.
Касаторът е изброил общо служебно приложените актове на ВКС, като не е въвел конкретни отклонения на състава на въззивният съд от разрешенията, възприети с изброената задължителна практика. По третият, приет за релевантен въпрос, същият е поддържал противоречие с възприетото в определение № 278 от 13.06.2013г. на ВКС, І г.о. Сравняваното определение е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и обективира задължителна за съдилищата практика, формирана по възприетия като релевантне и от касатора въпрос, а именно – дали в производство по чл.64 и сл. ГПК, съдът следва да обсъжда процедурата по призоваването, когато е направено от молителя такова възражение, с оглед установяване на обстоятелството дали срокът е започнал да тече и как следва да процедира горестоящият съд, когато установи нередовност на процесуалното действие. Съставът на ВКС е приел, че съдът, в хипотеза на отправено едновременно възражение за нередовно получаване на съобщенията, съобразно което срокът не е започнал да тече и искане за възстановяване на срока, следва да се разграничат двете оплаквания, тъй като първото е свързано с допустимостта на производството по чл.64, ал.2 ГПК, поради преценката, че на възстановяване подлежи само изтекъл срок. Въззивният съд, въпреки преценката си за недопустимо въвеждане на нови възражения за нередовност на връчването на исковата молба и книжата по делото във възивното производство е изложил и кратки мотиви по доказаност на твърдението, като е приел, че показанията на разпитания пред него свидетел не обосновават различен извод от възприетия за изтичане на срока, поради редовност на връчване на книжата. Правилността на този извод не е предмет на разглеждане в настоящата фаза на производството, тъй като се разглежда само ако бъде допуснато определението до касационно обжалване. Или въззивният съд не се е отклонил от така приетото във връзка с поставения релевантен въпрос, поради което се налага извод, че страната не обосновава довод за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът за критериите за определяне на дадено обстоятелство като особено непредвидено, така поставен, е общ, но дори и да се приеме за релевантен, страната не обосновава довод за наличие на допълнително основание, с оглед дефинитивно разяснената същност на основанието по чл.280,ал.1, т. 3 ГПК с т.4 на ТРОСГТК №1/09г. Този извод произтича не само от наличието на безпротиворечива практика по приложението на чл.64, ал.2 ГПК, в това число и задължителна за съдилищата, с която въззивният съд се е съобразил, преценявайки, че соченото отсъствие на съдружниците – единият поради командировка, а другият извън страната, не е такова обстоятелство, именно с оглед обсъденият от съда общ критерий, но и от това, че страната не е обосновала разбирането си, тъй като не е достатъчно общото твърдение за неяснота на нормата на чл.64, ал.2 ГПК,без обосноваване на обективно наличие на такава.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1577/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 3494/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: