3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 09.05.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3170/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Х. Т., Х. Т. Х., Р. Х. Х. и Т. Х. Х., всичките от [населено място] против решение №52 от 22.08.2017 г. по гр.д. №135/2017 г. на Бургаски окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез адв. П. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им – адв. Т. Т. накратко са интерпретирали мотивите на съдебния акт, който обжалват и са поставили въпроса – „ Можем ли да говорим за обективно намаляване имущество на длъжник при обезпечение на задължение на стойност над размера на дълга и засегнати ли са правата на кредитора”. Страната е направила оплакване, че съдът при разглеждане на делото приложил „предпоставките на Павловия иск по принцип според правната теория без да съобрази конкретните факти”. Посочено е още, че въззивният съд не бил взел предвид решение №456/10г. на ВКС, според което разпореждането на длъжника с единствено му жилище, което е несеквестируемо не уврежда кредитора.Поставени са въпросите – „ Налице ли е увреждане на кредитора в конкретния случай. Всякога ли самият факт на разпореждане с каквото и да е имущество на длъжника е увреждащо действие. Не би ли следвало да се изследва всеки конкретен случай, а не просто да се цитират приетите предпоставки на иска в правната доктрина.” Възпроизведена е непълно т.1 на ТРОСГТК №1/09г. и е поддържано, че поставените въпроси били от „съществено значение за точното приложение на закона и правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е посочила че й била известна „многобройната практика относно Павловия иск” но следвало да се разглежда всеки отделен случай и „да не бъдат толерирани действията на Банката.” Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им- адв. Т. не обосновават довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от тях първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е основан изцяло на недоказано в производството тяхно твърдение, свързано със стойността на обезпечението на дълга, а не на решаващите изводи на състава. Останалите въпроси са фактически, а не правни, поради което също не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на релевантен правен въпрос определя самостоятелно неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като, както бе посочено, той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Развитите доводи по допълнителния критерий – посочено противоречие с решение на ВКС/ служебно приложено/, също не обосновават извод за наличие предпоставки за допускане на акта до касационно обжалване, тъй като и с този акт ВКС е приел в съответствие с трайната си практика, че сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на тази сделка длъжникът изразява воля, че жилището не му е нужно и се лишава от предимствата на несеквестируемостта . Или цитираното решение е ирелевантно за установяване на противоречие по поставените с него въпроси. По повод същото оплакване, заявено и пред въззивният съд относно разпореждане с единственото жилище на длъжника съдът е изложил конкретни мотиви / спрямо които не е поставен правен въпрос/ и е изброил няколко решение на ВКС в смисъл, че дори и дареният имот да е бил единствено жилище за дарителя с факта на разпореждане с този имот и то безвъзмездно, както е в случая, длъжникът сам се е лишил от привилегията на чл.444, т.7 ГПК и затова в такива случаи, кредиторовия интерес се поставя пред този на длъжника. Освен това, въззивният съд подробно е разгледал всички доводи и възражения във въззивната жалба, като е съобразил и събраните по спора доказателства в пълнота. В тази връзка не би могло да бъде изведен въпрос, свързан с допуснати процесуални нарушения. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено само като текст и същото е обосновано с изключващото го твърдение, че по предявеният иск имало многобройна практика, която е известна на касаторите. В тази връзка страната не е развила валидни доводи и по допълнителния критерий, съобразно разясненията за същността на основанието, дадени с ТРОСГТК № 1/09г. Оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№52 от 22.08.2017 г. по гр.д. №135/2017 г. на Бургаски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: