5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
[населено място] ,20,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 845 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 275 ал.3 пр. първо ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. Д. Д. против определение № 317 / 27.01.2015 год. по ч.т.д. № 2124 / 2014 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16 152 / 17.11.2014 год. по гр.д.№ 5289 / 2014 год. на Варненски районен съд,за прекратяване на производството като недопустимо,поради наличие на абсолютна процесуална пречка за развитието му по смисъла на чл.299 ал.2 вр. с ал.1 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като противоречащо на чл.299 ГПК, поради различие в основанията на исковете – предмет на настоящото и съдебното производство, постановеното и влязло в сила съдебно решение по което е възприето за препятстващо произнасянето по настоящия спор. Излага и съображения,че доколкото съдът в това предходно съдебно производство не му е указал изрично в качеството на ответник, установяване действителността на договора за аренда, то преклузия на възраженията относно неговата действителност , като основание за предявяване на нов иск , не би могла да бъде споделена.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът и настоящ жалбоподател – С. Д. – претендира установяване нищожност на сключен с ответното дружество договор за аренда на негов земеделски имот,позовавайки се на обстоятелството, че : договорът е сключен без представителна власт от лицето – пълномощник М. П., тъй като съставеното пълномощно не съдържа воля на упълномощителя – ищец относно съществени елементи на последващо сключения договор за аренда – срок на договора, размер и вид / парично или натурално / на арендното възнаграждение.В евентуалност нищожността се претендира и поради нищожност на нотариалното действие по удостоверяване подписа на упълномощителя С. Д.,доколкото се твърди – без да се оспорва неговата автентичност – че е положен не пред кмета,изпълняващ за района функцията по нотариално удостоверяване,съгласно чл.83 ЗННД.Последващо страната е уточнила, че предявява иск за установяване нищожност на договора за аренда , като сключен в противоречие с чл.42 ал.2 ЗЗД – превишаване на представителната власт от пълномощника, без навеждане на различни от преждепосочените обстоятелства.
С влязло в сила решение е прието за установено,че между същите страни съществува правоотношение по договор за аренда / процесният /, тъй като отправеното от арендодателя – ищец едностранно предизвестие за прекратяването му не е произвело правни последици, доколкото като сключен за определен срок, договорът не би могъл да бъде едностранно прекратен по волята на арендодателя.
За да прекрати производството първоинстанционният, а и въззивният съд са счели, че в производството по гр.д.№ 427 / 2013 год. на Районен съд – Генерал Тошево настоящият ищец , конституиран като ответник в същото,е следвало да противопостави възраженията си за недействителност на облигационното правоотношение по договора за аренда,като непредявените възражения относно действителността му се преклудират.Последното препятства възможността с тях да бъде обоснован нов иск за установяване нищожност на договора за аренда. В този смисъл и без да е цитирал изрично нормата на чл. 299 ГПК , въззивният съд се е счел обвързан с влязлото в сила между същите страни съдебно решение за установяване съществуващо помежду им, следователно и действително, облигационно правоотношение по договор за аренда.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1 / Какво представлява „ основанието „ по чл.298 ал.1 ГПК и кои факти са обхванати от силата на пресъдено нещо,както и кои възражения на ответника в един съдебен процес са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с реш. № 242 по гр.д.№ 149 /12 год. на ІІ г.о., реш. № 89 по т.д.№ 716/2010 год. на І т.о.,реш.№ 50 по гр.д.№ 6235 / 2013 год. на ІІІ г.о., реш.№ 700 по гр.д.№ 304 / 2010 год. на ІІІ г.о. и реш.№ 131 по гр.д.№ 6193 / 2013 год. на ІV г.о. и опр. № 218 по ч.гр.д.№ 16 / 2013 год. на ІV г.о. на на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал1. т.3 ГПК ; 2 /Трябва ли към диспозитива на съдебното решение да се посочват фактите,въз основа които е предявен иска, за да се приеме,че спрямо тях е формирана сила на пресъдено нешо,за нуждите на последваща преценка за недопустимост, на основание чл.299 ал.2 ГПК ? Когато диспозитивът на решението не съдържа тези факти – формиращи основанието на иска и по които се формира сила на пресъдено нещо – как последващият съдебен състав,прилагащ основанието по чл.299 ГПК за прекратяване производството поради недопустимост, установява кои са тези факти и тази липса не е ли пречка за тяхното установяване ? – въпросът обосноваван единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Настоящият съдебен състав намира,че формулираният първи въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като се включва в предмета на спора и обуславя решаващите мотиви на въззивното определение, за наличие на абсолютна процесуална пречка за допустимост на производството по смисъла на чл.299 ГПК, тъй като формирането на мотивите предпоставя определяне основанието на всеки от исковете.Необоснован, обаче, е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Определение № 218 по гр.д.№ 16 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК , не формира сила на пресъдено нещо и като такова не съставлява задължителна,нито каузална практика, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Решение № 700 по гр.д.№ 304 / 2010 год. на ІІІ г.о. и реш. № 131 по гр.д.№ 6193 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС формират задължителна практика по правните последици на преклузията,но в рамките на едно и също производство, при упражняването на инстанционен контрол.В тази именно връзка е и разрешението в смисъл, че неуказването на доказателствената тежест освобождава страната от правните последици на ранната преклузия, предоставяйки й възможност по реда на чл.266 ал.3 ГПК да противопостави възражения и ангажира доказателства и във въззивното производство.В реш.№ 50 по гр.д.№ 6235 / 2013 год. на ІІІ г.о. ВКС е разгледана тясна хипотеза на пределите на силата на пресъдено нещо – по ревандикационен иск на съсобственици спрямо трето лице и възможността в последващо производство между самите съсобственици да се релевират възражения,свързани с участието в съсобствеността и дяловете им.Даденият от съда отговор – основан на обвързващата сила на пресъдено нещо между противопоставените по иска страни, не и между участниците на една и съща страна на спорното правоотношение с предмет владението на съсобствения имот – не би могъл да бъде приложен към настоящата хипотеза. Реш. № 242 по гр.д.№ 149 /12 год. на ІІ г.о. и реш. № 89 по т.д.№ 716/2010 год. на І т.о. на ВКС – въпрос трети, съдържат отговор на поставения правен въпрос, но даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със същия.Видно от мотивите на всяко от решенията,сила на пресъдено нещо се формира по основанието на иска,което пък се определя от спорното право и индивидуализиращите му белези – правопораждащ факт, съдържание и субекти. Спорното право и в двете производства – настоящото и по гр.д.№ 427 / 2013 год. на РС – Генерал Тошево – е съществуването на обвързващ едни и същи страни договор за аренда.Противопоставеният факт за последващото му прекратяване предпоставя действителност на договора. Недействителност на същия е несъвместима с претендирани от страната – арендодател правни последици на едностранното му прекратяване,обуславящи правния интерес от предявяването на иска от арендатора. В производството по гр.д.№ 427/ 2013 год. на РС – Генерал Тошево ищецът обосновава легитимацията си именно с действителен договор за аренда, сключен с ответника, поради което и действителността му е елемент от фактическия състав от който произтича спорното право на арендатора – установяване съществуването му и в последващ – към датата на приключване устните състезания – момент, поради неоснователност на противопоставеното правопогасяващо възражение на ответника – арендодател.Съществуването на правоотношението по договор за аренда не е резултат от невъзникналите правни последици на едностранното предизвестие за прекратяване,а от валидно осъществил се фактически състав по сключването му, поради което и първото не е правопораждащ за спорното право – предмет на исковете – факт,а единствено предмет на правопогасяващо възражение,относимо към времетраенето на правоотношението. В цитираното от страната реш.№ 89 по т.д.№ 716 / 2010 год. на І т.о. на ВКС е направено именно това разграничение: възраженията срещу съществуването на иначе породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Правопораждащите спорното право възражения , обаче , относими към възникването му, каквито са били спорните в казуса възражения, се преклудират.
Впрочем,в тясната, относима към настоящото производство хипотеза – следва ли в производство по иск, основан на договорно правоотношение между страните,да бъдат изчерпани всички възражения относно действителността му,е налице еднозначна и непротиворечива съдебна практика,която настоящият състав споделя. С решение № 115 по т.д.№ 883 / 2010 год. на І т.о. на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право,предмет на делото и на съдебното решение .Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция,след което решението е влязло в сила . Преклудирането се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите,които са релевантни за съществуването, изискуемостта , принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане,но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки,за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки , на които се основава съдебно признатото право.
Установяването със сила на пресъдено нещо,че арендният договор обвързва валидно страните към предходен на предявяването на настоящите установителни искове за нищожност момент преклудира възможността за релевиране на основания за нищожност на договора, независимо от това,че не са били въведени от страната в предходното съдебно производство.
Наличието на непротиворечива съдебна практика по въпроса изключва приложимостта на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а и същата е необоснована съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както по първия, така и по втората група въпроси.По начало втората група въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – въззивният съд не е имал повод да разсъждава върху съдържанието на възможния си диспозитив по делото, поради което и същите не се включват в предмета на спора и не са обусловили решаващ извод на въззивното определение. По начало относно съдържанието на съдебния акт,вкл. диспозитива му,е налице задължителна съдебна практика / ППВС № 1 / 1953 год. т.4 / , като касаторът не е обосновал нуждата от преодоляването й .Според същата диспозитивът следва да съдържга „точно,конкретно и ясно какво е решил съда”. Касае се за решението му по спорното право, а не по всички правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи същото факти , доколкото съществуването,респ. несъществуването му е последица от тяхното проявление,но не те самите са основание на иска .В конкретния случай спорно е съществуващо правоотношение по договор за аренда – от сключването му и към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е предходно постановено влязло в сила решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 317 / 27.01.2015 год. по ч.т.д. № 2124 / 2014 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :