О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
[населено място] ,09,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в закрито заседание на първи февруари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА Л. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1749 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. И. против решение № 325/15.01.2015 год. по гр.д.№ 4233 / 2014 год. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 26.11.2013 г. по гр.д.№ 6970 / 2013 год. на Софийски районен съд, за осъждане касатора – ответник в производството,да заплати на [фирма] сумата от 20 000 лева,предявена по частичен иск с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД,като дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, възложени от същата по договор от 02.05.2010 год.,при общ размер на вземането от възнаграждение – 28 788 лева.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.264 ал.3 вр. с ал.1 ЗЗД, както и чл.20а ЗЗД, досежно извода за прието от ответницата, в качеството на възложител, изпълнение на СМР,независимо от липсата на предложени й за подпис протоколи за изпълненото,в смисъл на неотправена й покана да приеме изпълненото, вкл. в противоречие с изричната клауза на договора / чл.15 /,според която „ обектът се счита за окончателно предаден на възложителя с издаването на приемо-предавателен протокол и количествено – стойностна сметка за действително извършените работи „.
Ответната страна – [фирма] – не са взели становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД,образуван в самостоятелно производство след отказа да бъде приет за общо разглеждане и решаване,като насрещен иск,в производство образувано по иск на ответницата срещу дружеството – ищец ,за връщане на платени на отпаднало основание – поради разваляне на договора за строителство по вина на изпълнителя – суми.Ищецът твърди частично изпълнение на възложеното със сключения между страните договор, респ. се претендира разплащане за извършената част.Ответницата и в настоящото производство се е позовала на разваляне,поради забавата на изпълнителя – ищец,направила изпълнението му безполезно,на основание чл.87 ал.2 пр. трето ЗЗД,без предупреждение.Твърди,че не са й предоставяни протоколи за извършени СМР и количествено-стойностна сметка за същите,поради което сама е инициирала оглед от независима строителна фирма, остойностила изпълненото на 11 593,55 лв., в съответствие с предоставен от изпълнителя технически проект „Конструкция„ и единични цени, съобразно Справочник за цените в строителството „С.”. Позовава се на двукратно плащане на суми от по 10 000 евро на лице- служител на ищцовото дружество / Б. /, вкл. авансово плащане на сума от 10 000 лева, надхвърлящи установеното от независимия строител частично изпълнение,но противопоставя възражение за неприето изпълнение на възложеното,следователно – за неизискуемост на каквото и да било възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД,а не единствено досежно размера на претендираното и действително дължимото.
За да уважи предявеният иск съдът е приел,че се явява обвързан от постановено между страните,влязло в сила решение,с което, като не е прието за доказано разваляне на договора за СМР от 02.05.2010 год. по вина на изпълнителя,е отхвърлен предявеният от ответницата срещу ищеца иск по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД за връщане на суми в размер на 39 117 лева,но вкл. поради недоказано плащане в полза на дружеството, като за същите /левовата равностойност на 20 000 евро / е осъден конституираният в производството евентуален ответник – физическото лице Б., чрез когото ответницата твърди плащане в полза на дружеството,вкл. в настоящото производство.Съдът е счел,че с изявленията си за оглед на обекта и доколкото не е противопоставила при същия възражения относно частично изпълненото,ответницата – чрез конклудентни действия – е приела същото и доколкото то е полезно за възложителя / използвано при доизграждане на обекта /,ще следва да се плати и възнаграждение, съобразно заключение на назначена по делото съдебно-техническа експертиза. Тъй като претенцията от 20 000 лева кореспондира с общата стойност на извършените на обекта СМР от 20 160,20 лева, според заключението на експертизата, искът е счетен за основателен изцяло.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Приемането на извършените СМР следва ли да става със съответни актове и протоколи, когато това е изрично уговорено между страните в договора? и 2/Възложителят следва ли да бъде поканен, респ.уведомен да приеме работата,чрез връчване на изготвен приемо-предавателен протокол?.Въпросите се обосновават общо, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с решения,казуална съдебна практика, съответно : по т.д.№ 108 / 2012 год. на Окръжен съд – Стара Загора, реш.№ 1186 по т.д.№ 3668/2011год. на СГС и реш.581 по т.д.№ 517 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд.
Първият от поставените въпроси е ирелевантен,доколкото в мотивите си въззивният съд изрично е приел,че клаузата на чл.15 от договора – за предаване изпълнението с приемо-предавателен протокол и придружаваща го количествено-стойностна сметка – е неприложима, като уговорена за окончателно предаване на обекта,докато в настоящата хипотеза се претендира възнаграждение за частично изпълнено. По начало,въззивният съд е приложил последиците на чл.267 ал.1 изр. второ ЗЗД,без да е коментирал предпоставките от хипотезиса на нормата, изискваща изпълнението да е станало невъзможно,поради причина, която не може да се вмени във вина на никоя от страните.Релевантен материалноправен въпрос по приложимостта на чл.267 ал.1 изр. второ ЗЗД в настоящата хипотеза,още повече при липса на изрично произнасяне за съществуването и основанието за прекратяване на договорната връзка , не е поставен.Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от изследване на сочения допълнителен такъв.
Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като е въведен в предмета на спора с възражение на ответницата и въззивният съд е формирал решаващ извод по същия.Доколкото изискуемостта на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД винаги предпоставя прието изпълнение ,съдът е счел,че такова е налице и без доказателства за предоставени,съответно подписани от ответницата протоколи за изпълнени СМР.В тази връзка,въззивният съд е счел,че последващо запознаване с изпълненото,чрез директен оглед на обекта през м.септември 2010 год.,при който / макар да не е осъществен в присъствието на ищеца,но пък и ответницата не е противопоставила възражение за своевременно последващо противопоставяне / не е направено възражение за неточно изпълнение,съставлява конклудентно приемане,което съдебната практика приема за допустимо.Необоснован се явява допълнителния селективен критерий с цитираните решения, казуална съдебна практика,две от които не са доказано влезли в сила. Решение № 1186 по т.д.№ 3668/2011год. на СГС от една страна потвърждава извода на въззивния съд,вкл. позовавайки се на задължителна за същия съдебна практика,за допустимо и чрез конклудентни действия приемане на работата.Изводът на състава, че при липса на доказателства страната да е поканена да подпише изготвените протоколи за СМР , работата не може да се счита приета чрез конклудентни действия, съдът е обосновал с изрична договорна клауза /предмет на първия въпрос,счетен за ирелевантен по различни от тези за допустимо конклудентно приемане на изпълненото,съображения /, препращаща към приложението на Наредба № 3/2003 год. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството.Разрешеният в решението спор не разкрива фактологичен идентитет с настоящия – по конклудентното приемане на изпълненото.Не е коментирано последващо фактическо запознаване с извършеното,при липса на своевременни възражения за неточно изпълнение, а невъзможност страната да се счете обвързана с последиците на приемане на изпълненото,единствено въз основа на съставени и неподписани от нея протоколи за изпълнени СМР,без доказателства,че са й били изпратени и че е отказала да ги приеме.Липсата на фактологичен идентитет в отговор на идентичен правен въпрос,изключва възможността цитираното решение да обоснове противоречие,необходимо за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал1 т.2 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 / 15.01.2015 год. по гр.д.№ 4233 / 2014 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :