О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
[населено място] ,06,10,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на пети октомври,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2216 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Н. против определение № 201 от 23.01.2015 год. по ч.т.д.№ 4880 / 2014 год. , с което състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 29.09.2014 год. на Софийски градски съд по гр.д.№ 91/ 2012 год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената от същия против решението по същото дело въззивна жалба,на основание чл.83 ал.2 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,като счита,че с отказа да санкционира първоинстанционното определение, като неотговарящо на изискванията на чл.254 ал.1 ГПК / немотивирано досежно обстоятелствата,дали основание за извода за липсата на предпоставки за освобождаване на страната /,въззивният съд я е лишил от една инстанция по обжалване правилността на същите изводи.Твърди и несъобразени с фактическите обстоятелства във връзка със закона / пар.4 от ПЗР на ЗТР / мотивите по същество,наведени за пръв път от въззивния състав,доколкото същият се е позовал единствено на невярност на декларацията на жалбоподателя,съдържаща изявление, че не е регистриран като търговец,противно на установимото от служебна справка в търговския регистър.Жалбоподателят намира, че съдът не е съобразил правните последици на пар.4 от ПЗР на ЗТР, респ. че неподновяването на регистрацията в срока по пар.4 ал.1 ПЗР на ЗТР, респ.влезлият в сила отказ за пререгистрация , макар да не конкретизира приложимата в случая хипотеза, предпоставят заличаване на търговеца, считано от 01.01.2012 година .
Ответната страна – А. Б. М. – оспорва частната касационна жалба с доводи по същество относно правилността на постановеното въззивно определение.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение,като констатира че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и атакува определение , подлежащо на касационен контрол, съобрази следното:
В изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК няма формулиран конкретен правен въпрос,а наведени доводи по правилността на атакуваното определение, с цитиране на относими, според страната, към разрешаване на непосочения изрично правен въпрос,определения на въззивни съдилища – казуална съдебна практика. Последните също не са приложени по делото,нито пък доказателства за влизането им в сила, съгласно задължителните указания на т.3 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Следователно се явява необоснован както общия, така и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,отделно и от недоказаността на последния предвид липсата на необходими в обосноваването му приложения към изложението. Настоящият състав е оторизиран единствено да конкретизира и уточни правния въпрос, но не и да го формулира вместо страната ,а допускането на касационното обжалване не може да бъде обосновано с преценка за неправилност на въззивното определение, каквото на практика претендира и изложението по чл.280 ал.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201 от 23.01.2015 год. по ч.т.д.№ 4880 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :