О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
[населено място] ,13,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 915 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ц. П. против решение № 2385/19.12.2014 г. по гр.д.№ 3407/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е потвърдено решение от 12.06.2014 год. по гр.д.№ 13 144/2012 год. на Софийски градски съд,с което предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата между присъдените 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 21.05.2012 год., настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ – и до претендираните от ищцата 80 000 лева.Същата твърди неправилност на въззивно решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,предвид несъобразяване на доказани , според касаторката,релевантни за определяне по-висок размер на обезщетението, обстоятелства.Така се твърди,че съдът е съобразил само едно от понесените от същата увреждания ,отчитайки единствено компресионната фрактура на дванадесети гръден прешлен, не и фрактура на втори поясен прешлен; не е съобразил търпимите от ищцата неудобства от носенето на гръдно-поясен корсен в продължение на 5 месеца,а и понастоящем,претърпените емоционални , а не само физически страдания и тяхното проявление и за в бъдеще,доколкото са налице необратими увреди.Сочи се несъобразяване на присъденото обезщетение с нивата на застрахователно покритие, съгласно чл.266 КЗ вр. с пар. 27 ал.1 от ПЗР на КЗ.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е за претърпени от ищцата неимуществени вреди в причинна връзка с настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество,по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, МПС . В исковата молба се сочи причиняването на две фрактури – на гръден и поясен прешлени,без неврологична симптоматика,като няма твърдения за общата продължителност и съдържание на проведеното лечение, за конкретно търпимите от ищцата физически страдания и емоционални неудобства – съдържание и интензитет,респ. за тяхната продължителност, не се сочи наличие на остатъчни проявления на претърпените увреди . По делото не са разпитани свидетели относно вида и продължителността на проведеното лечение,относно претърпените от ищцата физически и емоционални страдания и неудобства и относно продължаващо проявление на конкретни такива.Допуснатите на ищеца свидетели са установявали обстоятелства свързани с механизма на настъпване на уврежданията, който не е предмет на спор в настоящото производство. Приетата по делото съдебно- медицинска експертиза установява причинна връзка с ПТП от 21.05.2012 год. единствено на фрактурата на гръден прешлен, без неврологична симптоматика, като изрично вещото лице е посочило, че фрактурата на поясен прешлен е предходно претърпяна , стара фрактура / обяснения в с.з. от 22.04.2013 год. / .При липсата на съответни гласни и писмени доказателства,вещото лице е посочило указаният вид и възможни периоди на съответно указаното по вид лечение, респ. предполагаема продължителност на търпимите болки и страдания , с оглед конкретното увреждане, а именно : постелен режим от 1 до 3 седмици,носене на гръдно-поясен корсет от 3 до 5 месеца, интензивност на болките в първите 3 – 4 месеца ,а понастоящем болезнени усещания в областта на фрактурата единствено при по-продължително стоене .Вещото лице сочи,че обичайно трудоспособността при такава фрактура се възстановява след 12 месеца, но при прегледа на ищцата на 11- ят месец от увреждането,установява напълно стабилизирано състояние на същата . Отчетено е непроведено, съобразно практиката,последващо проследяване състоянието й с компютърна томография,евентуално с магнитно-резонансно томографско изследване. При така установените обстоятелства първоинстанционният съд е присъдил 10 000 лева обезщетение, а въззивният завишил същото до 15 000 лева, изброявайки като съобразими критерии при това завишаване датата на настъпване на ПТП и лимитите на застрахователно покритие към същия момент, както и комплексно неблагоприятните за пострадалата последици, на база на установеното единствено от съдебно-медицинската експертиза.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не е поставен конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,като аналогично на касационната жалба са изброени недостатъчно съобразените от съда, според страната,факти и обстоятелства, относими към размера на застрахователното обезщетение, в противоречие с ППВС № 4/1968 год.. Твърденията за постановяване решението в противоречие с материалния закон , при определяне конкретния размер с оглед обхвата на установените релевантни критерии , е основание по чл.281 т.3 от ГПК,различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, които предпоставят обосноваване на неспазен от съда принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно т.11 от ППВС № 4 / 1968 год. . Дори от изложението да се изведе като зададен материалноправен въпрос относно прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД – релевантен за изхода по конкретния спор и с това установяващ общата предпоставка за допускане на касационното обжалване , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС – то не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год.. Доколкото всички заявени в касационната жалба,като несъобразени от въззивния съд обстоятелства ,при определяне размера на дължимото обезщетение, се явяват обективно недоказани от ищцата / причинена от същото ПТП и втора фрактура; проведено лечение от съответния указан вид с максималната, според предвижданията на вещото лице продължителност, при посочен и минимален възможен период и при липса на ангажирани от ищцата доказателства за конкретно проведеното лечение и реално търпими от същата, а не възможни, като предполагащи се от вида на уврежданията,болки и страдания;неустановени остатъчни увреди,изключая болезнени усещания при продължителен стоеж/, въззивното решение не се явява в несъответствие със задължителните указания , залегнали в ППВС № 4 / 1968 год. : за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка, но като се държи сметка за действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства.
Доколкото формално се сочи и несъобразяване с приложението на лимитите на застрахователна отговорност, съгласно чл. 266 КЗ вр. с пар. 27 ал.1 от ПЗР на КЗ , следва да се посочи , че значението на същите е предмет на произнасяне с решения , постановени по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 1 / 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС , реш.№ 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155 / 11.12.2012 год. по т.д.№ 711 / 2011 год. и др., в което е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя , които са преценими само като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост. Доколко,обаче,конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди,както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането,е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, извън обхвата на настоящото производство.Последното изключва възможността за еднозначен отговор на правен, по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпрос. Дори да би се счел покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,по въпрос относно съобразяване на минималните нива на застрахователно покритие, не е обоснован допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с приложеното решение № 6309 по гр.д.№ 545 / 2013 год. на Софийски градски съд, тъй като макар при приложим идентичен ориентир при преценка на конкретните икономически условия – лимитите , съгласно пар. 27 ал.1 от ПЗР на КЗ,с оглед датите на двете ПТП, конкретният размер на присъдимите обезщетения е функция от преценката на конкретни доказателства в обосноваване вида, тежестта на уврежданията, продължителността на лечението и остатъчните увреди. Предвид последното, обаче, следва да се съобрази, че касаторът се позовава на недоказани в производството факти, в обосноваване неправилност на присъдимия размер,поради което и всяка последваща преценка за съответствие в обезщетяването на недоказани вреди съобразно приложимите лимити в застрахователната отговорност,се явява ирелевантна за правния резултат.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2385 / 19.12.2014 г. по гр.д.№ 3407 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :