Решение №90 от 17.7.2015 по търг. дело №819/819 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
[населено място] ,17,07,2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,Търговска колегия,първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 819 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.3 пр.второ ЗМТА.
Образувано е по иск на [фирма] против решение от 27.10.2014 год. по арб.д.№ 6/2014 год. на Арбитражен съд за търговски спорове – Б.,в частта му с която е осъден ищецът да заплати на Т. М. И. сумата от 12 276,11 лева – левова равностойност на 5 000 британски лири – главница по договор за паричен заем от 15.09.2011 год. / изрично уточнение на предмета на делото с молба вх.№ 3052 / 13.03.2015 год. /. В обосноваване основанието по чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА ищецът сочи немотивирано неуважаване от арбитражния съд на доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба и формиране на погрешни фактически и правни изводи, вкл. в резултат на неустановената обективна истина при непопълнения доказателствен материал.Позовава се и на невръчена му декларация от Х. И.,депозирана по делото, както и на определението по реда на чл. 47 от Правилника на АС ,съдържащо произнасяне по доказателствените искания, на неопределен от съда език за ползване в арбитражното производство и неназначена експертиза за определяне левовата равностойност на сумата по главницата, договорена в британски лири.Формално се сочи нарушение на чл.22, чл.24 ,чл.26 и чл.31 ал.1 ЗМТА.С така изброените нарушения страната счита, че е нарушено конституционно гарантираното й право на равенство в процеса и правото й на защита .
Ответната страна – Т. И. – оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен,като счита,че сочените от ищеца факти,мотивиращи основанието за отмяна,не са възникнали,т.е. изложеното от същия не кореспондира с процесуалните действия на арбитражния съд .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА,считано от връчване на страната на арбитражното решение – на 30.10.2014 год. / обратна разписка на куриерска агенция „ Ин тайм „ към товарителница №[ЕИК] /.
За да се произнесе по иска, настоящият състав съобрази следното
В отговора на исковата молба ответникът – настоящ ищец е противопоставил възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем, поради противоречие с добрите нрави,но в тази му част арбитражното решение не е предмет на настоящото производство . Противопоставил е и възражение за унищожаемост на договора, поради сключването му при измама / чл.29 ал.1 ЗЗД /. Оспорва да е получил сума от 5 000 британски лири в заем, но не отрича остатъчно задължение в този размер, като възнаграждение на ищеца по предходно сключен неформален договор за изработка.В определението си от 14.10.2014 год. арбитражният съд е отхвърлил доказателствените искания на [фирма],за допускане на свидетели – лицето Х. И. и бащата на ищеца,непосочен с имена и адрес за призоваване, поискани за установяване основанието на което се твърди дължима сумата от 5 000 паунда / св.И. / и за всичко изложено в отговора / бащата / . Отхвърлено е и искането за задължаване ищеца да представи документ установяващ реално предаване на сумата по заема. В определението на арбитражния съд са изложени изрични мотиви за отказа – основани на доказателства / разписка от 26.07.2011 год. изходяща от ищеца / между съдържанието на която и изложението на ответника не се установява противоречие в твърдението за неиздължен остатък от дължимо от ответника на ищеца възнаграждение по договор за изработка,в размер от 5 000 британски лири. Посочена е и нередовност на доказателственото искане за втория свидетел – неиндивидуализирането му с имена и адрес.Делото е разгледано неприсъствено,за което изрично е разпоредено в определението от 14.10.2014 год. на арбитражния съд.Последното, вкл. депозираната от ответника декларация от лицето Х. И.,са получени от [фирма],видно от обратна разписка № R[ЕИК],по товарителница №[ЕИК] на куриерска служба „Ин тайм”,удостоверяваща връчване на точно тези документи на представляващ [фирма],без да е оспорена и доказана неавтентичност на подписа на лице, посочено като получател с фамилия П..
Видно от преждеизложеното,заявените от ищеца фактически обстоятелства,сочени в обосноваване на основание по чл. 47 т.3 пр. второ ЗМТА ,обективно не се доказват от преписката по арбитражното дело: отказът за допускане на доказателства на ответника [фирма] е мотивиран ; определението по доказателствените искания на страните, вкл. декларацията на лицето Х. И. , приета като доказателство на ищеца, са удостоверено връчени на представляващ дружеството; участие на преводач не е било необходимо,с оглед неприсъственото разглеждане на спора; установяване левовата равностойност на главницата в чужда валута е практически непредпоставящо специални знания действие, още повече,че не се твърди неправилно определена равностойност.Не отговаря на действителното положение твърдението за изрично искане на страната за разглеждане спора в открито заседание, а не само като предполагащо,се в случай на допускане на свидетели,каквото арбитражният съд е отказал. Формалното позоваване на нарушени разпоредби на ЗМТА ,без посочване на факти, въз основа които се твърди нарушението, не предпоставя абстрактен анализ на приложението на нормите от настоящия съд.
Недоказването на фактите, на които се основава твърдението за нарушение на чл. 47 т.3 пр. второ ЗМТА е достатъчно за отхвърлянето на иска. Дори да биха били установени,обаче, заявените обстоятелства не са от естество да обосноват постановяване на арбитражното решение в противоречие с обществения ред на Република България.Липсва легална дефиниция на понятието „обществен ред„,но теорията и съдебната практика безпротиворечиво определят същия като съвкупност от императивни норми и принципи,чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности,общи за всички правни субекти , в противоречие с естествената справедливост, че защитата им се явява обоснована в обществен,а не само частен интерес.Целта на чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА не е да санкционира неправилни решения на арбитражния съд, а такива, драстично конфронтиращи не с която и да било императивна правна норма, а с такава , която брани права и ценности,общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния правен субект,но от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, от своя страна гарантиращо обществения интерес. Действително,арбитражният съд и без изрично волеизявление на ищеца е основал решението си на обективна новация на задължението за 5 000 англ. лири – от дължимо като възнаграждение по договор за изработка, в такова по последващо сключен договор за заем. С това, обаче, не е нарушен принципа на диспозитивното начало в процеса,след като искът е уважен на предявеното основание – договор за заем.При това,нарушение на принципа предпоставя различно от релевираното основание за отмяна – по чл.47 т.5 ЗМТА, каквото ищецът не е посочил,а по мнение на настоящия състав не може да се приложи служебно .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] за отмяна на решение от 27.10.2014 год. по арб.д.№ 6/2014 год. на Арбитражен съд за търговски спорове – Б.,в частта му с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. М. И. сумата от 12 276,11 лева – левова равностойност на 5 000 британски лири – главница по договор за паричен заем от 15.09.2011 година.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top