7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
[населено място] , 11.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември , две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2750/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на синдиците на „КТБ” АД / в несъстоятелност / против определение № 2610/14.08.2018 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 3515/2018 г., с което е потвърдено разпореждане № 21694/28.12.2017 г. по т.д.№ 6679/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото разпореждане е върната исковата молба на „КТБ„ АД / в несъстоятелност/, предявена против „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД, „Петрол„АД и „Прима консулт индъстри„ЕООД, поради невнесена, в указаните от съда, вкл. след продължение по реда на чл.63 ГПК, срокове, държавна такса по предявените в обективно и пасивно субективно съединение искове. Жалбоподателят излага съображения за предварителна недължимост на държавна такса по исковете, изразявайки несъгласие с възприетите от въззивния съд предмет на спора и правна квалификация на исковете. Така страната оспорва извода на съда, че липсва надлежно предявен иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен договор за особен залог, сключен между „Петрол„АД / залогодател / и „Кристъл Асет Мениджмънт„ ЕООД / заложен кредитор / , с обект на залога притежаваните от залогодателя 10 търговски марки, който залог е вписан втори по ред, спрямо вписания от „КТБ „ АД първи по ред залог върху същите обекти на индустриална собственост .Оспорва се и извода на съда, че предявеният иск за установяване нищожност на покупко-продажбата на същите търговски марки, сключена въз основа на публичен търг по реда на чл.37 ЗОЗ, в резултат на предприето изпълнение по учредения особен залог, в полза на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, не е иск за попълване масата на несъстоятелността, освободен от заплащане на държавна такса при предявяване на иска, съгласно чл.57 ал.6 ЗБН.Жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е квалифицирал предявените искове в разрив с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация.Счита, доколкото и за същата спор между страните не бил възникнал, че въззивният съд е следвало да се произнесе досежно въпроса за дължимостта на държавната такса по исковете, така както са квалифицирани в първоинстанционното разпореждане : по чл.26 ЗЗД – за прогласяване недействителност на покупко-продажбата, сключена по реда на чл.37 ЗОЗ, по отношение на тримата ответници, чл.135 ЗЗД – за обявяване относителна недействителност на договора за особен залог, вписан втори по ред, с обект притежаваните от „Петрол„АД 10 търговски марки, сключен между „Петрол„АД и „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД и евентуалния спрямо предходния иск по чл.45 ЗЗД срещу „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД, за обезщетяване на вреди от извършената, не с грижата на добрия търговец, продан по реда на ЗОЗ, предвид което и за заложените обекти на индустриална собственост е реализирана значително по-ниска от пазарната им цена.
Ответните страни оспорват частната касационна жалба, с доводи за необосноваването на правен въпрос за допускане на касационното обжалване, в евентуалност – необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираното определение не разглежда въпрос за дължима държавна такса при предявяването на искове от дружество в несъстоятелност, в аналогична хипотеза. „ Прима консулт индъстри „ЕООД оспорва и допустимостта на частната жалба, считайки, че същата е предявена от синдиците в качеството им на страна със самостоятелна процесуална легитимация, с каквато по предявените искове не разполагат, както и предвид липсата на приложено към жалбата пълномощно за процесуално представителство от адв.М., приподписал жалбата и изложението по чл.280 вр. с чл.274 ал.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Несъстоятелни са възраженията за недопустимост на частната жалба, тъй като обстоятелствената част на същата не въвежда факти, относими към различна от първоначално заявената с исковете процесуална легитимация на ищец – „КТБ„АД / в несъстоятелност /, единствено представляван от синдиците. В този смисъл липсва основание да се приеме, че синдиците са подали същата в различно от първоначалното си процесуално качество по делото – на представляващи банката, обявена в несъстоятелност.Действително липсва представено пълномощно за адв.М., но доколкото частната жалба и изложението са подписани и от синдиците на банката, полагането на подписи на упълномощен и упълномощители върху един и същ документ, с изрично указано качество на адв.М. – пълномощник, е достатъчно доказателство за упълномощаването, което не е формална сделка.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба „КТБ „ АД / в несъстоятелност / , чрез синдиците на банката, предявява иск за установяване нищожност на сключена по реда на чл.37 ЗОЗ, по предприето изпълнение от заложен кредитор „Кристъл Асет Мениджмънт”, покупко-продажба , чрез публичен търг на 10 бр. търговски марки, притежание на „Петрол„ АД, въз основа на вписан втори по ред особен залог върху същите, съгласно договор за особен залог от 09.01.2015 г., сключен между „Петрол„ АД / залогодател/ и „ Кристъл Асет Мениджмънт„ ЕООД / заложен кредитор /, приобретател на които търговски марки е „Прима Консулт Индъстри„ЕООД. За същите обекти на индустриална собственост „КТБ„АД / в несъстоятелност / има сключен договор за особен залог с „Петрол„АД /залогодател/, от 12.02.2013 г., в обезпечение на договор за кредит, сключен между банката и „Арвен„АД, като залогът е вписан първи по ред. Нищожността се претендира, „поради противоречие на покупко-продажбата със закона” – чл.37 ал.3 ЗОЗ, според която разпоредба „ при продажба кредиторът е длъжен да положи грижата на добрия търговец и да обяви в съответния регистър, че продава заложеното имущество, както и условията за продажбата му”. Като не е осъществил тези действия, съблюдавайки предвидените от закона срокове за фактическо пристъпване към изпълнение, спрямо датата на вписването му, според ищеца заложният кредитор е препятствал формирането на адекватен интерес от потенциално по-широк кръг купувачи и съответно получаването на по-добра, съответна на пазарната, цена за заложените търговски марки. Същите съображения са изложени в обосноваване на предявения в евентуалност срещу „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД иск, с правно основание чл.45 ЗЗД – за обезщетяване вреди от така извършената по реда на ЗОЗ публична продан.
С допълнителна искова молба, след постъпване отговорите на ответниците, ищецът твърди правно основание на предявения си главен иск – чл.135 ЗЗД – за обявяване относителна недействителност, но въвеждайки нови съображения и поддържайки същата по отношение на договора за особен залог от 09.01.2015 г. , сключен между „Петрол „ АД и „ Кристъл Асет Мениджмънт „ЕООД, доколкото същият, като сключен при знание на страните по него за вписания в полза на „КТБ „ АД първи по ред особен залог върху същите обекти на индустриална собственост, се явявал увреждащ за банката.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с пасивно субективно съединени искове срещу „Кристъл Асет Мениджмънт „ ЕООД и „Прима Консулт Индъстри„ЕООД, с правно основание чл.26 ЗЗД – за нищожност на извършената, по реда на ЗОЗ, покупко-продажба на заложените в полза на първото дружество 10 бр. търговски марки, притежание на „Петрол „ АД. Като обективно съединени и обуславящи го съдът е счел, че са надлежно предявени и пасивно субективно съединени искове против „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД и „Петрол„АД , с правно основание чл.135 ЗЗД – за обявяване за относително недействителен сключения помежду им, на 09.01.2015 г.,договор за особен залог на същите търговски марки, вписан втори по ред спрямо залога върху тях, в полза на ищеца. Като евентуален спрямо предходните съдът е счел предявения от „КТБ„ АД / в несъстоятелност / срещу „Кристъл Асет Мениджмънт„ЕООД иск, с правно основание чл.45 ЗЗД, за обезщетяване вреди от извършено, с неполагане грижата на добрия търговец, изпълнение по отношение на обекта на залога. Съдът е приел, че по всеки от исковете се дължи държавна такса , с подаване на исковата молба, указана на ищеца за плащане с определение № 4595/17.07.2018 г. .Приел е , че с исковете не се атакуват разпоредителни действия с обекти от масата на несъстоятелността, тъй като заложените търговски марки са притежание на „Петрол„АД , а учредения върху тях особен залог не поражда сам по себе си имуществено / вещно / право на банката. Съдът е приел, че атакуваните действия не попадат в никоя от хипотезите на чл.3, чл.22, чл.60 и чл.60а ЗБН, поради което и не намира приложение чл.62 ал.2 ЗБН. Предвид неизпълнение указанията за внасяне на дължима по всеки от исковете държавна такса, първоинстанционният съд е върнал исковата молба.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба , като е приел, че не е надлежно предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, тъй като както обстоятелства, относими към същия, така и петитум за предявяването му, са заявени едва с допълнителната искова молба. След като не е надлежно предявен иск по чл.135 ЗЗД , въззивният съд е приел, че няма място за приложение на чл.62 ал.2 ЗБН, след като не са предявени и искове с правно основание чл.59 ал.3 и ал.5, чл.60 и чл.60а от ЗБН. Счел е, че чл.57 ал.6 ЗБН е неприложим по отношение на първоначално предявените субективно съединени искове за нищожност на продажбата , сключена въз основа на търг по реда на ЗОЗ, тъй като това не са искове за събиране вземанията на банката в несъстоятелност, като е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следния въпрос: Какъв е характера на исковете по чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД и с тях цели ли се попълване на масата на несъстоятелността, като такива, свързани с производството по несъстоятелност, както и дали, ако са искове за попълване масата на несъстоятелността,за тях се дължи държавна такса ? Обосновава се допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с определение № 486/07.08.2018 г. по т.д.№ 1648/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС. В същото, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е прието, че предявените от банката в несъстоятелност установителни / по чл.26 ЗЗД / и конститутивни / по чл.135 ЗЗД / искове, с които се атакуват сключени от длъжници на банката сделки, по които банката не е била страна и които искове целят реализиране вземането на банката, чрез подготовка на бъдещо индивидуално принудително изпълнение върху обекта на атакуваните сделки, са искове за събиране на вземания на банката, по смисъла на чл.57 ал.6 вр. с ал.1 ЗБН и по тях, на основание цитираната разпоредба, държавна такса не се събира предварително.
Въпросът, в частта си досежно конститутивен иск по чл.135 ЗЗД, е неотносим към решаващ извод на въззивния съд, който е счел, че не е налице редовно предявен иск с това основание, нито допустимо, съгласно чл.214 ГПК изменение на първоначално предявения, макар че самият ищец противоречиво веднъж поддържа изменение на първоначалния, с правно основание чл.26 ал.1 пр.първо ЗЗД, с този по чл.135 ЗЗД / в допълнителната искова молба /, а последващо поддържа обективно съединяване на всеки от тези два иска.Следователно, незаплащането на обоснована за дължима, с предявяването на искове с това правно основание, държавна такса, не е обусловило връщането на исковата молба.
В останалата си част въпросът не отчита спецификата на предявените в случая субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – с оглед страните по атакуваните сделки, нито е относим към възникналия правен спор, който не се състои в това дължи ли се или не държавна такса по искове с това правно основание, а съществува ли основание за последващото й , при постановяване на правния резултат, събиране, а не със завеждането на исковата молба. В този смисъл формулираният въпрос не съдържа необходимите индивидуализиращи предпоставки, съобразно решаващите мотиви на въззивното определение и оттук не удовлетворява общия селективен критерий.
Но дори да се приеме за допустимо конкретизирането му , в съответствие с обстоятелствата по спора и съобразно правомощието предоставено на касационна инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС , би бил удовлетворен само общия селективен критерий по чл.280 ГПК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с горецитираното определение на състав на ІІ т.о. на ВКС. Същото квалифицира като искове, отнасящи се до събиране вземания на банката в несъстоятелност, по смисъла на чл.57 ал.1 ЗБН, като подготвящи реализацията на индивидуалното принудително изпълнение в нейна полза, установителни искове за нищожност на разпоредителни действия, извършени от длъжник на банката в несъстоятелност, в полза на трето лице. Хипотезата касае искове, въз основа на които да се отрекат настъпили валидни правни последици досежно имущество на длъжник на несъстоятелната банка, в полза на трето лице, с което длъжникът е договарял. Ако не би била нищожната сделка, банката – кредитор би могла да се удовлетвори от обекта на нищожното разпореждане, в който смисъл съдът е тълкувал даденото с чл.57 ал.1 ЗБН правомощие на синдика да използва всички правни способи за събиране вземанията на банката. В конкретната хипотеза, обаче, се касае за твърдени пороци на осъществявано по реда на ЗОЗ изпълнение, върху заложени в полза и на друг заложен кредитор, освен обявената в несъстоятелност банка, вещи, при безспорно право на всеки от кредиторите да се удовлетвори от полученото при изпълнението, съобразно поредността на вписването на учредения му залог. Следователно , предявените искове засягат правната сфера и на друг, различен от длъжника и съконтрахента на същия правен субект, разширително тълкуване на чл.57 ал.6 ЗБН в каквато хипотеза цитираното определение на състав на ІІ т.о. на ВКС не предлага.
Впрочем, предложено му удовлетворяване от обекта на залога ищецът не отрича, в който смисъл е спорен правния му интерес от така предявения иск. С извършената по реда на ЗОЗ продан не е отнета възможност за удовлетворяване вземането на банката по сключения с „Арвен„АД договор за кредит, от стойността на заложените търговски марки от обезпечилия вземането залогодател „Петрол„АД. Единственият неблагоприятен за ищеца ефект, който същият релевира по всеки от исковете – по чл.26 ЗЗД, съответно чл.45 ЗЗД – е прехвърляне на собствеността на несъответна на действителната пазарна цена, т.е. евентуално удовлетворяване в значително по-малка степен, спрямо размера на обезпеченото чрез залога вземане.Това съображение, обаче, е различно от относимо към нищожност по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – поради противоречие със закона – обстоятелство.Последната предпоставя извършването на проданта, респ. постигането на конкретния правен резултат от извършването й, да е запретено от закона , а не допуснати евентуални нарушения в процедурата по постигането му – в този смисъл липсва обстоятелствена част на исковата молба,кореспондираща на твърдяното, а и на каквото и да било друго основание за нищожност на покупко-продажбата. Евентуални вреди, в причинна връзка с нарушаването на чл.37 ал.3 ЗОС, подлежат на претендиране със самостоятелен иск за непозволено увреждане, каквато е формираната безспорна съдебна практика. Преждеизложените в този параграф разсъждения са единствено в аспект на нецелесъобразността на провеждане на производство по така предявените искове по чл.26 ал.1 пр. първо ЗЗД, с прилагане на чл.57 ал.6 ЗБН, с оглед предполагаемия негативен резултат,който само би натоварил масата на несъстоятелността.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2610/14.08.2018 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 3515/2018 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: