5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
[населено място] ,28.09.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и осеемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 947/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане „ АД против решение № 2579/11.12.2017 г. по гр.д.№ 4113/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2404 /11.04.2017 г. по гр.д.№ 16719/2015 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение е уважен предявеният от Б. К. К. иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, като ответникът – касатор е осъден да заплати на ищеца обезщетение ,в размер от 70 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 05.07.2015 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон : чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно неуваженото възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия, както и чл.52 ЗЗД, досежно прилагане критерия за справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед съдържанието на доказаните от ищеца неимуществени вреди. Касаторът твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неразглеждане от въззивния съд на всички негови доводи и несъобразяване на всички събрани доказателства по делото. Акцентира на пълното възстановяване на пострадалия към момента и недоказаност на очаквани възможни усложнения занапред, както и на обстоятелството, че се касае за единична травма / на бранхиална артерия на лявата ръка /, без съществувала опасност за живота в нито един момент от настъпването й. Оспорва основателността на вменената му тежест за доказване оборудването на автобуса, в какъвто се е возил пострадалия, с предпазен колан за седалката на ищеца.
Ответната страна – Б. К. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на подвеждащото твърдение на касатора за действителното съдържание на причинената травма, както и за формалното твърдение на процесуални нарушения на въззивния съд,без конкретизиране на същите.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие със съдържанието на касационните доводи, съобрази следното :
Ищецът е претендирал от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 05.07.2015 г., причинени по вина на водача на застрахован при ответното дружество автобус. Ответникът е оспорил иска, с твърдение за недоказан механизъм на увреждането и отговорността му , като застраховател на сочения водач, в качеството му на безспорно установен делинквент / това твърдение не поддържа в настоящата инстанция /, както и поради съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен предпазен колан.Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като необосновано завишен.
Съгласно приетата по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза / като механизма на увреждането и отговорността на водача на застрахования автомобил не са предмет на оспорване в настоящото производство /, въззивният съд е съобразил че : от ПТП е причинено размачкване на мишница и предмишница по воларна и дорзална области и прекъсната мишнична артерия, застрашавала пострадалия от исхемия на горен ляв крайник .Последвала е по спешност операция / бай-пас / , за свързване на лявата бранхиална артерия и лява лъчева артерия, чрез венозен трансплант, взет от вена на крака. Съдови усложнения – тромбоза / запушване / на венозна връзка – са наложили втора оперативна намеса – тромбектомия / отстраняване на кръвния съсирек/. Тридневното лечение с постелен режим,считано от увреждането, е продължило в Клиника по пластична хирургия, за оперативно лечение на мекотъканния дефект, продължило повече от месец.За целта е извършена нова операция- кожна пластика, чрез взета от лявото бедро кожа.Последвало е влошаване на кръвоснабдяването и некроза на тъкани и нова оперативна интервенция, при която е ампутирана крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка.През време на амбулаторното лечение, поради нарушения на двигателната и сетивна функции на лявата ръка, е извършена електромиография, установила тежка увреда в долната част на левия лъчен нерв. Мекотъканната увреда е лекувана 2 месеца , а неврологичната увреда на лъчевия нерв е продължила допълнително 3 месеца. За да определи справедливо обезщетение от 70 000 лева съдът е съобразил, че интензивните болки и страдания са продължили около месец , но и след този възстановителен период ищецът е продължил да търпи болки при промяна на времето , както и при умора на крайника.Съобразил е, че независимо от стабилизираното му понастоящем състояние, са налице остатъчни груби белези от обширния мекотъканен дефект върху мишница и предмишница, както и видими белези от донорското място на лявото бедро.Кожата в тези участъци е лесно ранима,а пръстите на лявата ръка са с леко нарушено кръвоснабдяване – 10 градуса намален обем на лявата киткова става, нормален захват , но с намалена сила, невъзможност за пълно отвеждане на палеца встрани. Вещите лица са потвърдили и установено при прегледа ограничено движение на лявата лакетна става. Съдът е отчел и наложилата се чужда помощ в обслужването на ищеца, за период от два месеца след извършените операции ,както и определената на ищеца трайна нетрудоспособност от 56 %.
Така , анализирайки събраните гласни доказателства за търпимите от ищеца болки и страдания, въззивният съд е акцентирал на получения при инцидента травматичен шок, на съдържанието на наложилите се многократни оперативни интервенции и продължителността на възстановяването и търпимите с това болки, неудобства и ограничения, на психическия срив,с оглед трайно ограничената трупособност , в аспект на ограничение на житейската перспектива за пълноценна трудова реализация,отчитайки и възрастта на ищеца – 27 годишен, както и на емоционалната му потиснатост от остатъчните козметични дефекти, препятстващи пълноценното му социално общуване.
Досежно твърдяното съпричиняване,въззивният съд е изхождал от механизма на ПТП и продължителното движение на автобуса по асфалта / около 10 метра /, след падането му на лява страна, при което движение и след счупване на прозорците му,под влияние на силата на тежестта , ръката на ищеца е попаднала между асфалта и превозното средство. Съдът е отчел като релевантно обстоятелство недоказаността от ответника на наличието на годно функциониращи предпазни колани в автобуса, към момента на ПТП, както и че липсват доказателства, установяващи по безспорен начин, а не с вероятност – като предположение, че с поставен предпазен колан ищецът не би получил същите увреждания.
В изложението на основания за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал единствено въпроса : Длъжен ли е съдът, при формиране на правните си изводи , да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните ? – обоснован с цитирани съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД ксаторът не е формулирал нарочни въпроси, като е обосновал приложение на първата разпоредба в противоречие с т.11 на ППВС № 4/1968 г. и съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, а на втората – в противоречие с ППВС № 17/18.11.1963 г.. Формално се твърди допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като не е конкретизирано от касатора кой от доводите му във въззивната жалба , съответно кое от събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, относими към този довод , не са били разгледани от въззивния съд, при определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение. В този смисъл, кореспондиращият в касационната жалба касационен довод за неправилност е фрагментарен и необоснован.Несъгласието на касатора с изводите на съда не е идентично на неразглеждането на довод или доказателство, при постановяване на решението по спора, респ. не предпоставя процесуално нарушение на съда, още по-малко – обосновано като съществено, от естество да промени правния резултат.Същите съображения – непосочени конкретни факти и обстоятелства, пренебрегнати или неправилно съобразени от въззивния съд – се отнасят и до приложението на чл.52 ЗЗД, ако се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата удовлетворява изискването за правен въпрос – общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД въззивният съд е съобразил конкретни, индивидуални за случая обстоятелства, предпоставящи конкретен правен въпрос относно тяхната значимост за установяването на съпричиняване от страна на пострадалия. Такъв въпрос не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий , отчитащ спецификата на конкретната хипотеза.Още повече, че относно доказателствената тежест по съпричиняването, вкл. в хипотезата на твърдение за наличието му при непоставен предпазен колан , е налице богата и непротиворечива практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено / така реш. № 6 по гр.д.№ 53091/2015г. на ІІІ г.о., реш.№ 19 по т.д.№ 50177/2016 г. на ІV г.о. и реш.№ 27 по т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС – относно разпределението на доказателствената тежест и реш.№ 99 по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о., реш.№ 98 по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о. и реш.№ 151 по т.д. № 1140/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС – относно пълното и главно доказване на съпричиняване от ответника.
Формалното цитиране на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий в тази хипотеза, съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС / актуални и при изменението на чл.280 ГПК – ДВ бр. 86 от 2017 г./, според които следва да се посочи непълната, неясна или противоречива правна норма , провокирала противоречива съдебна практика по приложението й, както и последната, или да се обосноват причини за промяна на формирана, иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, предвид изменение на законодателството или промяна в обществените условия.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2579/11.12.2017 г. по гр.д.№ 4113/2017 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „ Дженерали застраховане „ АД, на основание чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на Б. К. К. разноски за настоящата инстанция, в размер на 3 150 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: