Изх. №24-34-642
Дата:19. 02. 2008 г.
Относно: прекратен договор за лизинг по ЗКПО
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-642/ 18.07.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
В писмото е изложено, че местно дружество, с предмет на дейност производство на опаковки, през 2004 г. е получило с договор за финансов лизинг машини от Полша за производството на опаковки. Машините са внесени на редовен внос и след данъчна ревизия е ползвано правото на данъчен кредит върху митническата облагаема стойност на лизингованото оборудване. Дружеството е изрядно като страна по договора и заплаща лизинговите вноски. Лизингодателят – полско юридическо лице желае незабавно прекратяване на договора за лизинг към 27 април 2007 г. Машините са заведени в баланса на дружеството като ДМА и им се начисляват амортизации. Договорът може да бъде прекратен само по взаимно съгласие.
Поставени са следните въпроси: При прекратяване на договора за лизинг по взаимно съгласие, произтичат ли данъчни задължения за лизингополучагеля – местно юридическо лице, ако лизингодателят възстанови внесените лизингови вноски или откаже да възстанови тези вноски?
Съгласно чл.199, ал.6 от ЗКПО при прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи -предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.
Следователно за целите на данъчното облагане при промяна на условията на финансовия лизинг, които водят до промяна на критериите, се прекласифицира като договор за експлоатационен лизинг. Към момента на прекратяване на договора за финансов лизинг направените лизингови вноски, вкл. и лихвите, се третират като доход от използване на имуществото (в случая машините) по чл.12, ал.5, т.2, който следва да се обложи с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО при данъчна ставка 10 на сто. От размера на дължимия данък се приспада внесения до момента данък при източника върху дохода от лихви, съдържащи се в направените вноски по финансовия лизинг и разликата подлежи на внасяне в бюджета съгласно чл.202, ал.2 от ЗКПО.
Следва да се имат предвид и разпоредбите на: чл.26, т. 8 от ЗКПО, която третира като данъчна постоянна разлика счетоводния разход за данък при източника за сметка на платеца и чл.27, ал.1, т.2 — счетоводния приход (данъчна постоянна разлика), възникнал по повод на непризнати разходи по чл.26, до размера им.
Когато активът се отпише за счетоводни цели преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели. Режимът на счетоводните и данъчните амортизации и на
1
счетоводната балансова стойност и данъчната стойност на активите (машините, заведени като ДМА) е както при отписване на данъчен амортизируем актив, който не е предмет на лизингов договор. Това означава, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със счетоводните разходи за амортизации (чл.54, ал.2) и със счетоводната балансова стойност (чл.66, ал. 1), а се намалява с данъчните амортизации (чл.54, ал.1 във вр. с чл.58, ал.З) и данъчната стойност на актива (чл.66, ал.2) от ЗКПО.
Притакаописанатафактическаобстановка,действащиятЗДДС
не изисква лизингополучателят да начисли данък при прекратяването на договора за финансов лизинг.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’