Изх. №26-А-59
Дата:14.12.2009 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 3.
Относно: Префактуриране на разходи от наемодател на наемател по смисъла на ЗДДС
По повод на Ваше запитване, относно префактуриране на разходи от наемодател на наемател по смисъла на ЗДДС, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26 А- 59 / 02.04.2009 г., изразявам следното становище:
С писмото си изразявате несъгласие с изразеното на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите становище в писмо № 9 1-00-86/21. 03 .07г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател. Считате същото за незаконосъобразно и позовавайки се на решение на Върховния административен съд /ВАС/ по конкретно административно дело, в което е изразено становище, различно от изразеното в цитираното писмо, на основание чл. 177, ал.1, изречение второ от Административно процесуалния кодекс /АПК/ искате отмяна на изразеното в писмото становище.
Поддържаме изразеното в горецитираното писмо становище по аргументите, изложени във същото. Решението на ВАС по конкретно дело има сила за страните по делото, но не и за третите лица, неучастващи в производството.
Съгласно чл. 177 от АПК – „Действие на съдебното решение“, ал.1 от същия: „Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. “ Нормата се отнася за влезлите в сила решения, с които съдът се произнася по оспорване на индивидуален административен акт.
Разпоредбата на чл. 177, ал.1, изр.второ от АПК, на която се позовавате не се тълкува по начина, възприет от Вас. Разпоредбата е свързана с конститутивното действие на решението. „Конститутивното действие на Решението за отмяна на административния акт., което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, важи не само между страните по делото. Настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал в делото, и това има предвид ал. 1 , изр.2 под действие на отменителните решения по отношение на всички“ /виж „Администативнопроцесуален кодекс – Коментар“, издание „Сиела“, авторски колектив с участието на председателя на ВАС Константин Пенчев, стр.351-352/.
Предвид гореизложеното, решенията на ВАС нямат задължителна сила по отношение на тълкуването и прилагането на закона, а относно съобразяване с конститутивното действие на конкретното съдебно решение. По силата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт Тълкувателните решения и тълкувателните постановления на Върховния административен съд са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, която издават административни актове. Цитираното от Вас съдебно решение няма характер на Тълкувателно решение.
Считаме, че изразеното от Изпълнителния директор на НАП становище е законосъобразно, тъй като визираните в становището съпътстващи наемните правоотношения разходи попадат в хипотезата на чл. 26, ал.З, т.З от ЗДДС. Освен това в случай, че консумативни разходи не се включват в данъчната основа на доставката, имаща за предмет наем на недвижим имот, по аргумент, че фирмата наемодател не е лицето, което предоставя електроенергията, топлоенергията и т.н., считаме, че биха се нарушили принципите на механизма на данъка върху добавената стойност – понасянето му от крайния потребител. В случай, че не префактурирате с ДДС разходите на наемателите на дружеството Ви – крайните потребители на услугите, нито Вашето дружество, нито дружествата на Вашите наематели бихте могли законосъобразно да приспаднете данъчен кредит за начисления ДДС по доставките на консумативите. Вашето дружество не би имало право на приспадане на данъчен кредит по причина, че стоките и услугите не са предназначени за облагаеми доставки /чл.68, ал.1, т. 1 от ЗДДС/, а дружествата на наемателите Ви – на основание чл. 71, т.1 от ЗДДС – тъй като не притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл.115, в който данъкът е посочен на отделен ред, по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Следва да се има предвид, че становището на Изпълнителния директор на НАП, което считате за незаконосъобразно, е издадено на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за НАП, съгласно който Изпълнителния директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Тези разяснения нямат задължителен характер за данъчнозадължените лица.
В тази връзка, ще посочим, че и становището, изразено от Дирекция „Данъчна политика“ прис писмо Изх. № 92-00-175 /15.09.2006 г. по отношение на ЗДЦС, когато се извършва префактуриране от предприятията, които не са директни доставчици към предприятията крайни ползватели, е, че при възстановяването /префактурирането/ на разходите за услуги е налице доставка по смисъла на ЗДДС и запредприятията крайни ползватели е налице право на данъчен кредитори спазване на реда и условията в ЗДДС и ППЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘