прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент /ЕО/ № 1407/2013) (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.).

Изх. №26-01-11/10.10.2016 г.
ЗКПО – чл. 184
ЗКПО – чл. 182, ал. 2, т. 7
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №26-01-11/…2016 г. и вх. №21-03-2/…2016 г. на същото запитване, препратено по компетентност, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х“ ЕООД осъществява дейността си в гр. …., община с висока безработица. Произведената продукция през текущата 2016 година изцяло (100%) е за Европейския съюз. Дружеството отговаря на изискванията на чл. 183, кактои чл. 184, т. 1, 2 и 3 от ЗКПО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Дружеството има ли право да преотстъпи данък за 2016 г. по реда на ЗКПО?
Предвид изложените обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната е регламентирано с нормата на чл. 184 от ЗКПО: корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. данъчно задълженото лице:
а) извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период – в случаите на минимална помощ;
б) извършва производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини, в които за предходната година преди годината, в която се подава формуляр за кандидатстване за помощ, има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период – в случаите на държавна помощ за регионално развитие;
2. през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;
4. изпълнени са условията по:
а) член 188 – в случаите на минимална помощ, или
б) член 189 – в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
Данъчното облекчение, представляващо минимална помощ може да бъде предоставено на данъчно задължено лице единствено, когато са изпълнени условията за допустимост за минимална помощ по чл. 182 от ЗКПО. В случая допускаме, че поставеният въпрос е свързан с изясняване условието на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък в случаите на минимална помощ.
Нормата на чл. 184 от ЗКПО не съдържа общи разпоредби, които да ограничат преотстъпване на корпоративен данък от страна на данъчно задължени лица, извършващи износ, независимо дали износът е извършван в годината на преотстъпване или по принцип, ако дейността на дружеството има експортен характер. Специално третиране обаче създава разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, която третира износа рестриктивно спрямо ползването на преотстъпен данък по реда на чл. 184 от закона, касаеща ограничаването на това право в случаите, в които данъкът се инвестира в дълготрайни материални активи или дълготрайни нематериални активи, които обслужват дейност, която има експортен характер. Това ограничение произтича от изискванията на чл. 1, §1, буква „г“ от Регламент 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент /ЕО/ № 1407/2013) (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.).
Целта на тази разпоредба е ограничаване подпомагането на дейности, конкретно свързани с износ за трети страни или за страни-членки от ЕС, т.е. дейности, които биха могли да засегнат конкуренцията на общия пазар, като създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи, покриване на разходи за експорт и др. подобни. Видно от характера на разпоредбата, извън обхвата на регламента са мерки за подпомагане, които пряко насърчават обема на износа.
В случаите, в които данъчно задължено лице попадне в някоя отизброените хипотези, съгласно чл. 182, ал. 2, т. 1 – 7 от ЗКПО през периода на инвестиране, преотстъпването на корпоративния данък, се счита за недопустимо. Едновременно с това отпада и правото на преотстъпване, а преотстъпеният данък подлежи на внасяне по реда на закона.
Предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, инвестирането в активи, използвани в дейност, свързани с износ за трети страни или държави-членки е недопустимо. За определяне на характера на една дейност, свързана ли е тя с износ, има ли експортен характер, следва да се търси единствено пряка връзка между инвестирането в активи и преотстъпения корпоративен данък за конкретното данъчно задължено лице.
От гореизложеното следва, че доколкото продукцията на дружеството е предназначена за износ, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в дейности, свързани с износ, дружеството не може да изпълни условията за инвестиране, поради което не може да прилага чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 7 от същия закон. Обратното би означавало предоставяне на помощ за експортно ориентирани дейност, респ. субсидиране на експортна продукция, което би било в противоречие с целите и обхвата на Регламент /ЕО/ № 1407/2013.
Следва да се има предвид, че ако данъчното облекчение представлява държавна помощ за регионално развитие, същото може да бъде използвано независимо, че данъчно задълженото лице извършва експортна дейност и доколкото са изпълнени изискванията на чл. 189, както и всички други условия на ЗКПО свързани с данъчното облекчение. При тази хипотеза осъщественият износ от дружеството не представлява пречка за прилагане на чл. 184 от ЗКПО, тъй като разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО е ирелевантна по отношение на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »