О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
гр.София, 15.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 583/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Ж. Ж. и С. Ж. С. от[населено място] против решение № 62/12.01.2010 год. по гр.дело № 1821/2009 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1929/19.06.2009 год. по гр.дело № 7421/2008 год. на В. районен съд и отрицателноустановителните искове за собственост са отхвърлени.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че по съществения материалноправен въпрос – кому принадлежи правото на собственост върху имот, по отношение на който има признато право на собственост на ПК, срещу което противопоставят права владеещите имота лица, е решен в противоречие с цитираната съдебна практика, в решения № 1193 по гр.дело № 2055/1998 год. на ВКС, ІV-то г.о., решение № 1110 по гр.дело № 954/2006 год. на ВКС, ІV-б г.о., решение № 250 по гр.дело № 1240/2007 год. на ВКС, V-то г.о., решение № 359 по гр.дело № 171/2006 год. на ВКС, ІVб г.о., решение № 1078 по гр.дело № 1107/2006 год. на ВКС, V-то г.о., както и на решение от 13.12.2007 год. по гр.дело № 1266/2007 год. на В. окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба М. Д. Г., Г. Д. С., Д. С. Г. и М. С. Й., всички от[населено място], не изразяват становище за основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които с оглед на предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.1 ГПК са неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск за собственост на ищците е отхвърлен, въззивният съд е изследвал всички доказателства, представени от ответниците, които са противопоставили своето трансформирано право на ползване, в право на собственост върху процесния имот и изразяващи се в протокол № 21 от 20.12.1978 год. на ИК на ОНС и списък към него, в който наследодателят на ищците фигурира, като лице, комуто е предоставено право на ползване върху имот от 600 кв.м., в м.”М.”. Обсъдени са също оценителния протокол от 27.05.1994 год., за определяне на оценката на предоставеното право на ползване, вносна бележка за извършеното плащане от 21.09.1994 год., както и всички доказателства, установяващи съществуващата в имота постройка за сезонно живеене към 01.03.1991 год. Тези обстоятелства са формирали решаващата воля на съда, относно материалноправния въпрос за трансформираното право на собственост на ползвателите, който е от значение за изхода на конкретното дело.
Позоваването на съдебната касационна практика, в цитираните решения, в които се обсъжда една от предпоставките, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост е изградената в имота постройка да е сграда, по смисъла на закона не дава основание да се приеме, че този въпрос е решен от въззивния съд различно, защото: такъв материалноправен въпрос не е поставен от касаторите, които не са оспорили и заключението на техническата експертиза, според която сградата е предназначена за сезонно обитаване, т.е. тя е сграда, по смисъла на пар.4а ЗСПЗЗ/арг. за това в пар.1 в ал.3, т.3 ППЗСПЗЗ/. Позоваването на решение на КС на РБ № 13/14.11.2000 год. по конст.дело № 11/2000 год., както и на решение № 3943 по адм.дело № 1753/1999 год. на ВАС и довода, че съдът не се бил произнесъл по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, са неотносими за правата на ползвателите, които се регламентират от пар.4а ЗСПЗЗ, а не от правната норма на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, създаващи права на трети лица, непритежаващи качества на ползвател. Изградените от тях сгради следва да отговарят на изискванията, които поставя нормата на пар.1 в ал.3 ППЗСПЗЗ, дефинираща понятието за сграда, създаващо възможност за гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по пар.4, ако и заплатят земята на собственика, чрез общината, да придобият право на собственост.
Поставените от касаторите въпроси относно недоказаната идентичност между предоставения за ползване имот и процесния, както и противоречивото произнасяне на районната и въззивна инстанции по доказателствената стойност на удостоверение № 1776/1978 год. касаят правилността на обжалваното решение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 62/12.01.2010 год. по гр.дело № 1821/2009 год. на В. окръжен съд, по касационната жалба на К. Ж. Ж. и С. Ж. С., и двамата от[населено място], с вх.№ 6549/24.02.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: